Зрителите вдъхват живот на театъра

Театрaлните и културни институции бяха сред първите, които затвориха заради COVID-19 и едни от последните, които започнaха да функционират, но при специфичен режим, с доста ограничения. Но как публиката ще се върне в залите е уравнение с много неизвестни. Повече от необходими ще бъдат задълбоченото познаване на зрителите, емпатията, новият смисъл. Повече от ясно е, че няма да има време за проба-грешка. В един такъв контекст всяка допълнителна информация за публиката е от ключово значение за театралната среда.

Разговор на Мария Панайотова с Джонатан Гудакър от The Audience (английска агенция за проучване на публиката в културния сектор) за COVID-19 и зрителите след пандемията. И за един много важен проект – ASSET, който ще сегментира театралната публика и ще даде нови посоки за интерпретация.

Интервюто е публикувано в бр. Юни/2020 на сп. Култура.

ASSET има доста амбициозна цел и резултатите от него ще дадат един нов поглед към публиката в пет европейски столици. Разкаже ни за мисията и визията на проекта.

АSSET (Audience Segmentation System in European Theatres) припознава важността и голямото значение на публиката в живота и същността на театъра. Понякога този аспект се омаловажава, но днес звучи толкова актуално – това, което се случва на сцената, няма никакъв смисъл, ако не е споделено със зрителите. Факт е, че част от човечеството много рядко посещава театрални и културни мероприятия. Има обаче и верни почитатели, които редовно са в театралната зала и не могат без театралното изкуство. И тук идва логичният въпрос – знаем ли защо? Защо определена част от хората не се интересува от театър, а друга група го припознава като нещо много значимо? Какви са нагласите и мотивите на тези различни видове отношение? Проектът ASSET ще ни помогне да спрем да гадаем и да открием отговорите на тези и още много въпроси.

Проучването се провежда в пет европейски столици – София, Хелзинки, Прага, Виена и Загреб, което ни дава уникалната възможност да сравним аудиторията на няколко театрални пазара. А също така ще разберем доколко са подобни и уникални, както градовете, така и самите държави.

Другият много важен принос на изследването ще е сегментацията на аудиторията и обособяване на групи зрители, които съществуват в нея. Това доста надхвърля чисто демографската информация и отива далеч по-напред – в нагласите, очакванията, мотивацията, обратната връзка, какво обичат да гледат, колко често ходят на театър, какво им харесва и не им харесва.

Проектът е първият по рода си с такъв мащаб, има амбицията да направи нов и задълбочен прочит на аудитотията в театрите, както и да даде посока за по-задълбочено разбиране на театралната публика в Европа.

Първият етап приключи. Какви са междунните резултати? Има ли много интересни и неочаквани изводи?

В първата фаза (проведена през пролетта на 2019 г.) успяхме да проучим зрителите в 20 театъра в 5-те града, което ни даде силен старт. Събрахме повече от 7500 анкети, т.е. уникални респонденти, от които над 1000 бяха от София. Българското проучване се провежда по метода “face-to-face” и при този директен разговор с хората прави силно впечатление, че те демонстрират своето огромно желание да споделят впечатленията и опита си с театралното изкуство, да разкажат за себе си и да помогнат на проекта. Обичайната нагласа на скептиците в такива проекти е, че хората мразят да попълват въпросници, но това обикновено не е така. Много често не се търси мнението на театралните зрители и затова, когато получат такава възможност, те с удоволствие предоставят своята обратна връзка.

За мен лично една от изненадите в проучването е възрастта на посетителите на театрите в София (подобно на Виена и Загреб). Оказа се, че в тези три града аудиторията е много по-млада в сравнение напр. с Хелзинки и Лондон. Посетителите на театрите в София са основно живеещи в столицата, като само 9% са от останалата част на България (в т.ч. 7% – от близки населени места), а 3% идват от друга държава. Като основна причина за посещение 29% от зрителите в София посочват “интелектуална среща с изкуството”, 15% използват театъра, за да прекарат време с приятели и семейство, 9% да се вдъхновяват и 8% да се забавляват. Интересното е, че в софийските театри публиката е силно повлияна от това кой е режисьор и автор, както и какъв е актьорският състав на представлението. Това те смятат за по-важно от мястото на провеждане, жанра и цената на билета.

Като специалист с доста сериозен опит в проучването на културния сектор в един много развит културен пазар като английския как оценявате това, което показват цифрите за един много имащ какво още да учи – и стратегически, и комуникационно, пазар като този в българската столица – София?

Резултатите демонстрират динамичен и здрав театрален сектор с публика, която е доволна от преживяванията си в театъра. Софийските театри показаха голямо въображение и креативност с начина, по който се включиха в последното издание на мащабна европейска театрална инициатива, каквато е Нощта на театрите. Те искаха да заинтригуват по-широк кръг от хора. Въпреки това, изследванията показват, че театрите разчитат на сравнително малък брой публика, която обаче е редовен посетител на театралните продукции. Тук голямото предизвикателство, за което пазарът има потенциал, е да се вкарат нови зрители и да се ангажират аудитории, които по-малко се интересуват или по-трудно намират актуална информация за театралния живот.

Как ще се променят нагласите на публиката, когато всичко това свърши? Маркетолозите твърдят, че потребителското поведение, такова каквото го познавахме, вече е в миналото. Тепърва ще трябва да опознаваме новите нагласи. Ще бъде ли така и на театралния пазар?

Все още е рано да се каже какъв ще бъде ефектът от COVID-19. Но нещо важно, което кризата показа, е колко много хората ценят изкуствата и културата в живота си. Това не е „допълнителна екстра”, а нещо фундаментално, което определя тяхното благополучие. Международно изследване показва, че дори когато паднат ограниченията, хората все още ще са доста предпазливи и ще се страхуват да се събират с много хора (в проучването на JL Partner едва 8% са заявили, че имат желание веднага след отмяната на извънредното положение да посетят културно събитие, а 78% биха изчакали няколко месеца). Театрите ще бъдат особено засегнати от тази предпазливост, защото това ще затрудни поставянето на мащабни продукции с многобройна публика в зала на закрито. Лондонският театрален продуцент Камерън Макинтош прогнозира, че до 2021 г. няма да има големи театрални продукции. На други места, където имаме партньори, като Копенхаген и Торино, се говори за нова тенденция – спектакли с по един или малък брой актьори.

Пандемията, на която сме свидетели в момента, дали не създаде един нов жанр – онлайн театър/изкуство? И респективно – един нов тип потребители на културните продукции?

Засега това, което гледаме онлайн, не е много по-различно от продукциите, които гледахме преди CОVID-19. То си е стандартното предаване наживо, излъчвано онлайн, за да могат хората да гледат сякаш са в залата (формат, познат от NT Live). Културните организации успяха да реагират бързо и гъвкаво на ситуацията, но може да се направи и много повече, което да е нещо уникално за онлайн сферата, като да се “заиграе” с представата за време и пространство с интерактивни елементи и навременна обратна връзка в социалните мрежи. Видяхме, че обществото много бързо измисли решение как да съществува и разпространява онлайн продукция. Всеки ден сме свидетели на редица вдъхновяващи инициативи на културни институции, музиканти, танцьори, актьори или най-обикновени хора, които показват живота си онлайн. В една нова дигитална реалност, която се развива с бързи темпове и се радва на многобройна „публика“.

Какви са вашите прогнози за света на изкуството след края на COVID-19? Какво ще се промени?

Едно от хубавите неща, които кризата ще предизвика, е нов фокус върху публиката. Може би не сме го осъзнавали, но сега вече сме абсолютно убедени, че публиката е от съществено значение за театъра. Зрителите не са просто поредната порция продадени билети, които носят приходи за театралната институция. Те вдъхват живот на театъра, помагат му да съществува, да бъде – както на сцената, така и в сърцето на всеки един зрител.

снимки: Пламен Павлов

=====

Джонатан Гудакър e Старши Консултант в The Audience, отговаря за международните проучвания, с над 20-годишен опит в културния сектор. Работи предимно по проекти за оценяване и развитие на аудиторията във Великобритания, със специален фокус върху фестивалите на открито, културния туризъм и включването на общността. Той е част от Педагогическия екип на European Diploma of Cultural Project Management (Association Marcel Hicter, Brussels) и от Encatc International Working Group on Evaluation. Съавтор е на книгите ‘Turning the Tide’ (Momentum 2007), ‘Sustaining Cultural Development’ (Gower 2013) и ‘Culture At The Edges’ (Marcel Hicter 2014), участник в няколко Консултантски борда и Председател на Театралната компания Hoipolloi.