На 1 февруари бяха връчени наградите на фестивала за ефективност Effie. В една интересна година, в която много събития и конкурси бяха отложени, Effie България все пак се случи. На него бяха отличени най-ефективните кампании в 6 категории, сред които и една нова – Маркетинг при актуални събития. Практика честити на всички финалисти и пожелава още успешни кампании. Повече за конкурса и победителите: https://www.effiebulgaria.org/winnersbg/2020
Effie е фестивал на цифрите и анализа, но зад тях стоят много емоции, безсънни нощи и хъс за победа. Обърнахме се към финалистите, за да ги попитаме какви са чувствата, които владеят участниците във фестивала – като се започне от тежката подготовка с писането на заявките, та чак до церемонията по награждаването. Eто какво ни споделиха те.
Жана Даковска – Group Account Director, The Smarts:
Годината е 2020-та, ако това има някакво значение, защото все пак това е просто една цифра, дефинираща период от време, но пък носеща със себе си изключителен емоционален заряд.
Денят е петък, топъл и слънчев, в началото на юли, а часът е около 5 – цифра, определяща края на работния ден и провокираща позитивно настроение, макар че сигурно сте чували смешката „петък в пет проблем“ (в интерес на истината никога не съм я намирала за смешна).
През главата ми започва да се прокрадва мисълта, че и тази щура седмица е към края си и дори ще се размине без ППП.
Тогава в инбокс се появява последен имейл за деня, който предизвиква внезапен ураган от мисли и чувства (основно в посока „как ще се справя“):
Breaking news from BACA!
Българската асоциация на комуникационните агенции има удоволствието да ви съобщи, че независимо от извънредната ситуация, която промени много от плановете за годината, конкурсът за ефективност в рекламата Effie България ще се състои през 2020 г.
Тази новина от БАКА започва да ме преследва в следващите седмици.
Драматизмът в ситуацията нараства с всяко следващо отлагане във времето до момента, в който е неизбежно да започна с писане на заявка за ефективна кампания. Тежък и отговорен процес, неизменно включващ пристъпи на ентусиазъм и паника, препрочитане на най-добрите заявки от предходните години, моменти на вдъхновение или стряскащо отчаяние, както и не съвсем стабилни нива на мотивация.
Връщам лентата назад, в мислите си селектирам най-успешните кампании, които сме създали през последната година. Преживявам наново всички емоции, битки, грешки, нови опити, безсънни нощи, сълзи, смях, радост. В съзнанието си извървявам целия път, през който сме минали с екипа, за да се случи тя – кампанията. Тази, зад която стоят живи хора, обединени от един стремеж – да създаваме нещо значимо. А то носи частичка от всеки един от нас. Частичка от същността, от мисленето, от душата на безкрайно различни и пъстри хора. Колкото повече сме вложили от себе си в това, което създаваме, толкова по-голям е шансът то да се превърне в истински работеща и ефективна комуникация за нашите брандове. Да, нашите брандове, за които създаваме заедно с нашите клиенти. А те, клиентите, са онази важна част от уравнението, на което търсим решение. Те са живите хора от другата страна на монитора, без които кампанията не би могла да се случи. Заедно с тях следваме правилната посока и крайна цел. Целта, която се равнява на успех и обикновено се формулира в цифри.
И тук идва голямата отговорност в това да напишеш печеливша заявка за Effie.
Отговорността да предадеш емоциите по създаването на кампанията в 10 страници, да представиш битките в числа, да опишеш безсънните нощи в постигнати резултати, а радостта от успеха – в графики и диаграми. Не е лека задача. Особено когато попаднеш в схватка за изкопчване на информация за пазарни дялове, обороти, обеми, проценти на спад и ръст в продажбите. И сякаш цифрите все не са достатъчни. Иска ти се да са още по-внушителни, да са големи, да са гръмки, да могат да докажат и оправдаят усилията на всичките пъстри хора, които стоят в основата на едни иначе така обикновени числа. Тук само ще кажа едно благодаря на клиентите – приятели, които са плътно до нас в тази схватка – да се разбира, че схватката е помежду ни, но някак успяваме и този път да намерим изход.
Минават седмици в издирване и анализиране на още цифри, още проучвания, още данни, което води до пренаписване на заявката поне 3 пъти (старая се да не надвишавам това число, защото нали уж „3 за щастие“), и така до последните часове преди крайния срок и момента, в който натискам „send“ на имейла със заявката.
Изпратена е. Облекчението е не по-малко от удовлетворението.
Мисля си, че независимо дали журито ще успее да се гмурне отвъд цифрите, за да стигне до дълбините на кампанията и да усети живота в нея, важното е, че ние знаем за онази частичка от всеки един от нас, която превръща нашата кампания в злато, независимо дали ще получим статуетката.
И все пак, когато статуетката вече е в ръцете ни, усещаме как в този толкова малък предмет е събрана цялата ни кампания и трудът, който стои зад нея, за нашия мил бранд.
И как само тежи тази мъничка статуетка.
Ирина Константинова – Group Account Director, The Smarts:
Участието в Effie e едно истинско приключение, което има за цел да покаже смислените и работещи кампании. Но за да има отличителни кампании, трябва да има и силни партньорски отношения между клиент и агенция. Отношения с много разбиране и доверие един към друг, защото в този фестивал победата е обща и това всъщност е ценното.
Всички кампании, които стигат до номинации и награди, са плод на много усилия и труд, на брилянтни идеи, които обаче без подкрепата и смелостта на клиента да повярва в тях, няма как да бъдат осъществени. Именно затова зад „идеите, които работят“ се крие силата на едно истинско партньорство, в което клиент и агенция гледат в една посока и имат обща цел – да направят заедно една истински работеща кампания. Това е отборна игра, в която всеки е необходимо да даде най-доброто от себе си нещата да се случат, което в крайна сметка е и смисълът на съвместната ни работа.
Еffie e фестивал, който предизвиква буря от най-различни емоции у хората, които са пряко въвлечени в подготовката на заявките. Ако дори и на този етап липсва синхронът между клиент-агенция, е невъзможно да се подготви качествена заявка. Най-ценното и несравнимо усещане е да имаш доверен партньор, с когото рамо до рамо вървите по пътя на успеха и продължавате да бъдете заедно – дори и след края на кампанията, когато тя вече си е свършила работата и е дала резултати.Именно то е способно да изтрие за нула време безсънието, стреса и напрежението, а умението да споделиш постигнатото го прави двойно по-ценно и сладко. Точно това е чувството, което продължава да ни зарежда с още повече хъс, желание и очаквания всяка следваща година да вдигаме летвата все по-високо и по-високо.
Кремена Шкутова – Client Service, Noble Graphics:
Ако трябва да ги опиша в хронологичен ред:
Страх от несигурността…
Паниката от факта, че се случва.
Абе може би това ще стане!
Човек, това се получи супер!
Видя ли киселото мляко в Кауфланд на Пирогов?
Брат, спечелихме сребро!
След всички тези емоции мога да кажа следното: Брей беше първият ми проект в агенцията, създадохме марка от квадрати и триъгълници, която в момента е в домовете на хората, и чувството е супер!
Йоанна Любенова – Art Director, Noble Graphics:
Основното качество, което те съпътства по пътя към създаване на проекти, достойни за Effie, е упоритост, клоняща към инат понякога. Да правиш и да даваш от себе си – въпреки умората, въпреки различията в мненията, въпреки няколкото часа, оставащи до презентация, въпреки края на работния ден. Само и само да стане по-добре, по-логично, по-работещо. За да дойде накрая дългоочакваното чувство на удовлетворение, моментът „Ааах“. Да си кажем, че въпреки всичко успяхме.
Борил Гуринов – DTP, Noble Graphics:
Ликуване, радост, гордост, чувство за принадлежност към глутницата, увереност, надежда. И жажда за прецизност.
Цветелина Любенова – Copywriter в майчинство, Noble Graphics:
Винаги съм намирала Effie за най-голямото признание в нашата работа, защото за мен е важно рекламата да е на първо място ефективна.
Затова главно чувствам, че съм постигнала каквото трябва. И емоцията е удовлетворение, съответно. И удивление колко път са извървяли идеите ни от първия брейнсторминг.
Желез Атанасов – Strategic Director, Noble Graphics:
Облекчение – това за мен е най-силната и търсена емоция, която може да изпита човек при подготвянето, писането и печеленето на Effie. Облекчението, което чувстваш, когато се срещнеш с клиента и се разровите в данните и видите, че кампанията е била успешна. Облекчението, което чувстваш, когато започнеш да попълваш полетата в заявката и видиш, че първата чернова направо си става и звучи добре. Облекчението, което чувстваш, когато осмата чернова става повече и звучи още по-добре. Облекчението, което чувстваш, когато разбереш, че удължават срока за подаване на заявки. Облекчението, което чувстваш, когато предадеш и последната заявка. Облекчението, което чувстваш, когато получиш писмото, че кампанията има номинация. Облекчението, което чувстваш, когато разбереш, че кампанията, по която цял екип от професионалисти са работили месеци наред, за да се излъчи няколко пъти в телевизията, да се покаже тук-там из града и да се появи в малко прозорче до фалшива новина в интернет, всъщност няма да остане просто като поредната папка на сървъра. Не! Тази кампания ще стои и на сайта на Effie България.
Деси Олованова – Управител на McCann Sofia, член на УС на БАКА:
Много интересно е, че сте се сетили за емоционалната част на уравнението Effie. Този фестивал е наистина най-тежкият от всички, които се провеждат в България, не само заради трудностите по написването на заявките, които са много изискващи, поради това че трябва да се споделят данни и резултати, което клиентите често отказват да правят, но и защото този конкурс в най-голяма степен предлага саморефлексия върху работата на една агенция.
Effie ни учи през годините, че ако можеш да разкажеш инсайта си в 3 изречения стегнато и ясно, и ако можеш да дадеш Голямата си идея само в едно изречение, значи си се справил с работата по проекта. Когато започнат да се връщат назад към вече осъществени проекти и се налага да ги преразкажат ясно в няколко изречения, хората в агенцията ни осъзнават дали наистина са успели с този проект. Затова сега, няколко дни след церемонията, правилното е не да забравим фестивала до следващата година, а да си направим равносметка за всички проекти, разказани по Effie начин, и да се опитаме да ги анализираме и да ги премислим как биха били по-добри.
А емоциите при Effie не липсват – от чувството, че никога няма да можеш да напишеш тази заявка, през съмнението, че изобщо си струва да я пишеш, до номинацията, която е признание за всички безсънни нощи. Тази година към тях в McCann се прибави и напрежението при организирането на първата онлайн Effie церемония. Оказа се трудно да удовлетвориш всички изисквания на партньори и спонсори в ситуация, в която контактите са почти невъзможни, а церемония в класическия вид няма да има. В крайна сметка това беше първият ни опит да продуцираме почти телевизионна продукция, която изглежда почти перфектно, защото все пак е Effie церемония. Но най-голямото удовлетворение на Effie 2020 за нас дойде от равносметката за участниците – никакъв спад в подадените заявки въпреки трудната година за всички агенции, в резултат от усилието ни да привлечем нови играчи, които никога до сега не са били на този фестивал. 30% нови агенции, повече от половината от които не само участваха за първи път във фестивала, но и взеха награди.
Ангел Искрев – Creative Director, proof.:
Заявката за Effie е всичко, от което се плаша — тонове текст, анализ и цифри. Но и отговорност. Отговорност към работата, която екипите на агенция и клиент са свършили, за да може изобщо да се мисли за ентри.
Едно е да си кажеш „ей това работи“ в хода на кампанията, друго е цифрите да го показват, трето е усилията ти да бъдат оценени. Емоцията обаче е една и съща, и тя може да се обобщи с това изречение — „за т’ва работим реклама и всички ежедневни пречки си заслужават“.