Когато стане въпрос за преминаването към еврото, най-често задаваните въпроси не са свързани с икономиката като цяло, а с нещо много по-лично: „Как ще се отрази това на мен?“ Ще поскъпнат ли храните? Ще паднат ли заплатите? Какво ще стане с кредита ми?
Във втората част от нашето проучване сред членовете на Family Council разглеждаме гледната точка на хората към личните им финанси. Family Council е семейният съвет на The Smarts Group – над 150 човека от цяла България, представители на всички възрасти, нива на доходи и видове домакинства. Когато имаме нужда от човешки поглед към някой маркетингов проблем, който имаме да решаваме за нашите клиенти, ние се обръщаме към тях.
А сега отваряме тази възможност за всички, които имат нужда да разберат какво мислят обикновените хора. Ако имаш нужда от мнението на нашите семейни съветници, пиши на fc@thesmartsgroup.bg и ще се свържем с теб.
Личните финанси винаги са в центъра на интереса на всеки. Макар левът вече да е отдавна обвързан с еврото, много хора изпитват притеснения как реално ще се отрази пълният преход на парите им. Разликата между официалната информация, доколкото я има, и всекидневния опит ражда страхове – понякога основателни, понякога преувеличени.
Кой се включи във Family Council по темата с преминаването към еврото?
На въпросите ни отговориха 42 човека – 30 жени и 12 мъже, от София, големи и малки градове на всякакви възрасти – от 24 до 72-годишни.
Какви са очакванията им за цените, заплатите, кредитите и инфлацията след въвеждането на еврото в България? Какво ги тревожи, на кого вярват и какво искат да знаят? От отговорите им ще изведем и насоки как брандовете могат да помогнат на своите потребители да се чувстват по-спокойни и готови за голямата промяна.
В първата част ти разказахме какво знаят и какво знаят, че не знаят.
Във втора част ще ти разкажем как очакват да повлияе преминаването към еврото на лично техните живот и финанси и какво очакват от своята банка.
В трета част ще ги помолим да ни споделят как смятат, че промяната ще се отрази на обществото и бизнеса в България като цяло. Малък тийзър – разликата в перспективата „аз“ и „другите“ винаги води до любопитни разминавания.
Очаквани и неочаквани промени
Почти половината казват, че са много или достатъчно добре запознати с цялостния процес. Но, когато започнахме да питаме подробности, се оказа, че всички имат своите въпроси и притеснения.
На първично, всекидневно ниво, най-често хората споделиха, че не очакват кой знае каква промяна. „Ще посмятаме едно известно време, после ще свикнем“, „Единствено смяната на цените може да ме обърка, но не мисля, че ще ми се отрази по някакъв съществен начин.“
На второ място излизат притеснения от инфлация, спекула и повишаване на цените, особено в заведенията и търговията на дребно. „Увеличение на цените в заведенията (защото те често си намират начини и причини)“, подозира млада жена от София. „Очаквам търговците на стоки и услуги да се опитат да ‘закръглят’ цените към по-високото число, въпреки установените правила от държавата“, казва Марияна от Варна.
Някои очакват временен хаос или административни недоразумения, особено в търговски обекти. „Очаквам бъркотия в търговските обекти – спорове със служителите в тях“, смята Елиян, също от Варна.
Един от членовете на Family Council – Деница от Стара Загора, изрази в много от отговорите си силно негативно очакване, още от началните въпроси, от всекидневното ниво до българската идентичност. „Очаквам заплатите да са още по-малки в сравнение с останалите европейски държави и реална загуба на част от спестяванията си заради промяната.“ Нейното настроение е показателно за липсата на качествена информационна кампания. В подобна среда намират успех откровено пропагандните послания на някои политици и други инфлуенсъри.
Част от хората посочиха и конкретни ползи. Красимир от София очаква „по-улеснена търговия / пазаруване с другите страни от еврозоната“. Марияна от Варна казва: „Очаквам да се улесни работата с повече международни фирми, относно плащания, тъй като валутата ще е обединена“, „Ще отпадне притеснението за обмяна на валута при пътуване“, смята Георги от София.
Какво могат да направят брандовете за хората?
Няколко бизнеса се очертават като ключови източници на стрес в момента: банки, магазини за хранителни стоки, ресторанти. По-умните от тях могат да използват ситуацията, за да се отличат като стабилни, мислещи за хората компании и да извлекат дълготрайни ползи за своите брандове. Още на следващия ден, след като бъде потвърдено официално преминаването, те трябва да започнат да разказват за мерките, които вече са взели, за да осигурят стабилност, сигурност и прозрачност за своите клиенти, какво ще се случи от 1 януари 2026 г. в магазините им или с финансовите услуги, които те предлагат. Особено при банковите клиенти ще има нужда от много и продължителна комуникация, за да бъдат хората спокойни за парите или задълженията си.
Парите ми
Интересно за нас бе да видим как се разпределиха отговорите на хората, когато ги попитахме как очакват да се отрази промяната на финансовата им сигурност.
Очаквахме много повече негативни очаквания, вероятно под въздействието на вечно търсещите драмата медии и подсилващи я социални мрежи, които използваме. Оптимистите и консервативните очаквания са почти равни, което също е интересен резултат. И докато хората от София бяха на разнопосочни мнения, то тези от големи градове са почти единодушно позитивни, че приемането на еврото да ги направи по-сигурни за финансите им.
Парите ни
Двойнственият начин на мислене, който имаме, когато мислим за нас и за другите около нас си пролича, когато ги попитахме почти същия въпрос, но насочен общо към всички в България.
Тук оптимистите рязко намаляха наполовина, песимистите и консервативните се увеличиха. Почти всички оптимисти отново живеят в големи градове, но не и София, откъдето пък са половината песимисти.
Банката ми
Показателно, разпределението е почти огледално противоположно, когато ги попитахме какво очакват да се случи с цените на банковите продукти и услуги.
Наред с показаната в първата част недоверчивост и очаквания за възползване от ситуацията от много бизнеси и търговци, банките също не се радват на голямо доверие, поне що се отнася до ценообразуването.
Но, голямата добра новина за банките е, че хората в нашия семеен съвет им вярват много повече, отколкото вярват на държавните институции.
Осем от всеки 10 членове на семейния съвет имат доверие на своята банка, че всичко по преминаването към еврото ще бъде организирано и управлявано добре, докато само трима от 10 очакват същото от държавата. Това е и един от най-интересните изводи от допитването ни до Family Council. Със сигурност можем да твърдим, че когато казваме „държавата“, хората си представят административния апарат, с който си имат взимане-даване и може би правителството и парламента. Това обяснява и негативното мнение, което изразяват. Но е интересно как, въпреки отдавна наложената роля на банките като на нещо, без което не може, хората имат много по-високо доверие в тях.
Какво могат да направят брандовете за хората?
Недоверието се ражда най-успешно от страха от непознатото. Това е може би най-важният и ценен извод от цялото проучване, което проведохме със семейния съвет. Няма как една компания да очаква хората да вярват в бранда, посланията, качеството на продуктите или услугите ѝ, ако те не я познават, ако тя не разговаря с тях. И това е валидно както за B2C, така и дори може би още повече за B2B сектора – Бетина от София или Калина от Пловдив може и да посегнат към друга марка минерална вода от рафта, когато я няма „тяхната“, но никой не би си поръчал софтуер или друго от бизнес доставчик, когото чува за пръв път. Силата на performance кампаниите е безспорна, но също толкова безспорно е, че те не могат да изградят един бранд, а брандът е това, което хората помнят, разпознават, търсят и ги прави склонни дори да платят повече за горе-долу еднакви продукти или услуги. Затова постоянната комуникация, насочена към изграждане на познатост и харесване на бранда е основата на дълготрайния успех, върху която впоследствие се градят краткосрочните резултати с performance кампании.
Какво очакват от своята банка
Попитахме съвета какво очаква от обслужващата си банка. Една пета от всички казват, че не знаят какво да очакват – отговор, който след съвсем малко ще се окаже интересен и показателен за начина на мислене на хората.
Като цяло не очакват чудеса, но силно желаят яснота, сигурност и липса на допълнителна тежест. Най-често срещаните отговори са очаквано нужда от информация и прозрачност и безплатни услуги. „Ясна и точна информация какви ще бъдат промените по услугите, които ми предоставят“, казва Саня от София.
Любопитно, но въпреки изразеното по-рано доверие да управляват процеса добре, доста голяма група от съветниците ни казват, че не очакват нищо от своята банка – това показва ниската степен на доверие и интерес, който усещат към финансовата институция, с която работят. „Очаквам да ми вдигнат таксите“, вероятно с ирония е написала Диана от София.
Според условията за преминаване към еврото, банките в България са длъжни да осигурят определен набор от услуги на своите клиенти и да спазват определени задължителни предписания. Попитахме семейния съвет за трите най-важни за всеки, който има сметка в банка, ползва кредит или има пари в брой.
Оказва се, че нашите съветници не са особено впечатлени от това, че три от най-големите им притеснения – какво ще се случи с лихвите по кредитите, как ще си обменят парите и какво ще се случи със сметките им в банките вече са решени и всички техни интереси са максимално защитени. Да си припомним, че много от тях нямаха никаква представа какво да очакват. Бранимир от Русе е един от тях – но когато го попитахме как ще оцени тези три гаранции, вероятно вдигайки рамене ги е оценил като очаквани. Да си припомним цитата на безсмъртния Стив Джобс – често хората не знаят какво искат, докато не им го покажеш.
Все пак най-голямо облекчение се забелязва по повод запазването на фиксираните лихвени проценти и ограничението за евентуалното покачване на плаващите. Но тук е и най-голямата група не можещи да преценят – вероятната причина се крие в слабото познаване на това как работят лихвите по кредитите.
Какво могат да направят банките за своите клиенти
От мнението на семейния съвет се оказва, че процесът по преминаване към еврото е златна възможност за банките да стоплят поизстиналите отношения с клиентите си. Да бъдат проактивни, да покажат загриженост за техните притеснения, породени от липсата на информация. Комуникацията на банките трябва да започне от основите – ясна, навременна информация, подсладена с новината за всички безплатни услуги, които те ще им предоставят.
Това е всичко, което приготвихме за теб във втората част на представянето на резултатите от нашето допитване до семейния съвет. Ако искаш да си припомниш първата част, тя е тук.
Искаш да се допиташ до нашия семеен съвет? Винаги е на разположение за теб – изпрати ни имейл на fc@thesmartsgroup.bg и ще се свържем с теб.