Смяната на валутата на една страна е сред най-драматичните промени за живота на хората в нея. То е културен тест, психологическо упражнение, социологически лакмус за надеждите и страховете им. За някои е шанс за интеграция. За други – краят на нещо лично. Еврото още не е в джобовете ни, но отдавна е в умовете на хората – като страх, надежда или досадна неизбежност. Отстрани изглежда като административна промяна. Отблизо – като огледало, в което хората се виждат уязвими, самотни или непоколебимо рационални.
Попитахме нашия семеен съвет, в който влизат десетки хора от цялата страна, с различни професии, възрасти и житейски опит, какво мислят за предстоящата промяна. Техните гласове, събрани заедно, разказват не толкова за еврото, колкото за България такава, каквато е днес – разкъсана между инстинкта за самосъхранение и желанието да бъде част от нещо по-голямо.
Кой се включи във Family Council по темата с преминаването към еврото?
На въпросите ни отговориха 42 човека – 30 жени и 12 мъже, от София, големи и малки градове.
Резултатите показват ефектите от липсата на разяснителна кампания, какво ще ги притеснява най-много след преминаването и на кого се доверяват повече в този процес – на банката си или на държавата.
В първата част ти разказахме какво знаят и какво знаят, че не знаят.
Във втора част – как очакват да повлияе преминаването към еврото на лично техните живот и финанси и какво очакват от своята банка.
В трета част ще ги помолим да ни споделят как смятат, че промяната ще се отрази на обществото и бизнеса в България като цяло. Малък тийзър – разликата в перспективата „аз“ и „другите“ винаги води до любопитни разминавания.
С евро по света и у нас
Когато попитахме членовете на Family Council за предимствата, които виждат в преминаването към еврото, най-често срещания отговор се въртеше около по-удобното пътуване и разплащане в други страни. Любопитно беше, че някои от по-информираните ни съветници са навлезли доста в детайлите по темата и извеждат интересни предимства. „Цените ще се нормализират, тъй като ще има повече контрол“, очаква Дияна от София. В нейната група е и столичанин на средна възраст, който се надява на „изсветляване на финансирането, по-добър банков контрол“. „Предимствата ще са основно за бизнесите – ще се разширят пазарите“, смята Марияна от Варна.
Красимир от София вижда в еврото шанс България цивилизационно да се приближи още повече от ЕС и Западна Европа. „С оглед на цялата картинка, считам че приемането на еврото е нещо положително за България“, завършва балансираният си анализ той.
Какво могат да направят брандовете за хората?
Всички компании, инвестиращи време и усилия в изграждането на по-силни връзки със своите клиенти могат да използват най-голямата промяна в живота ни за последните 25 години. Създавайки кратки, ясни, обяснителни послания, с които да разкажат на своите клиенти какво означава преминаването към еврото конкретно за тях, те ще се позиционират като разбиращи техните притеснения, близки до тях, гъвкави и адаптивни. Всички погледи още преди 1 януари 2026 г. ще бъдат вперени в банките и веригите магазини за хранителни стоки, които от нашето допитване се очертаха като първосигнално най-заподозрените в евентуални спекулативни повишения на цените. Но дори и един доставчик на B2B услуги може да спечели повече симпатии от настоящите си клиенти и да направи добро впечатление на потенциалните такива като открито и ясно разкаже дали и как ще се промени работата си или ценообразуването си и какви ползи ще донесе това на неговите клиенти.
Мене – страх, мечката – още повече
Попитахме всеки от семейния съвет какви са лично неговите страхове около преминаването към еврото. Очаквано, най-много се тревожат, че въвеждането на еврото ще доведе до скок на цените, което ще намали покупателната способност на доходите им, следвани от притеснения за лихвите по кредити и донякъде с чувство за хумор, че „заплатата ми ще стане наполовина“, казва Ралица от Ботевград. „Моите са повече психологически – да свикна да виждам цени в лева и в евро“, споделя Марияна.
Еднократно срещнат, но силно емоционален отговор извежда символичното значение на българския лев като част от културната и историческата идентичност: „На първо място ми е, че България се обезличава напълно. Левът е на стотици години… Тя е наша история, настояще и, надявам се, бъдеще“, казва Деница от Стара Загора, която е против преминаването, но в същото време признава и че не е достатъчно запозната с целия предстоящ процес. Липсата на информация я кара да се притеснява и да очаква основно негативни ефекти – върху икономиката, цените и дори личните и средства: „Част от тях просто ще изчезнат, заради обръщането на валутата и ще бъде по-трудно спестяването.“ Единственото предимство за нея е, че вече няма да се налага да се обменят пари при пътуване в другите държави от еврозоната. Тази нагласа, обаче, я кара да бъде приятно изненадана от безплатните услуги и гаранции срещу повишаване на лихви по кредити, които правилата налагат.
Някои от членовете на семейния ни съвет се притесняват повече от реакциите на хората, които или са твърдо против, или са неподготвени за предстоящата промяна. „Реакциите на хората, които нямат представа за какво става дума“ притесняват Деница от Пловдив. Георги от Велико Търново стига още по-далеч: „Възраждане да направят кървава революция“. „Живеем в среда на зловеща дезинформационна война и от всяка муха ще бъде създаден слон“, обобщава млад мъж от София.
В тези отговори на нашите съветници си проличава интригуващия дуализъм на начина, по който виждаме себе си и света около нас. В традиционното проучване, което прави Алфа рисърч за оценките и очакванията на хората за изминалата и предстоящата година тази разлика се вижда още по-силно – за себе си и близките си очакваме, че нещата ще бъдат много по-добри, отколкото за страната или света като цяло.
Тази нагласа да се разглеждаме като единици, които някакси са изолирани от общността около нас се видя и в нашия семеен съвет – от една страна ние лично „ще посмятаме и после ще свикнем“, но другите ще бъдат объркани, ще създадат паника и проблеми.
София не е като големите градове не са като България
Постоянно си повтаряме, че София не е България и семейният ни съвет също го показа. Има много големи разлики в нивото на информираност, страховете, доверието и факторите, които определят мнението на хората в нашия Family Council. Колкото и броят им (да припомним – 42 човека) да не е представителен, има някои открояващи се различия:
- Колкото по-малко става населеното място, толкова повече намалява подкрепата за преминаването към еврото;
- Същото важи и за степента на информираност за предстоящия процес;
- Хората в големите градове вярват най-много в банките си, следвани от софиянци и на последно място – жителите на малки населени места;
- София има по-разнообразни и умерени страхове (инфлация, спекулации с цени), докато малките градове изразяват по-радикални и емоционални притеснения за загубата на идентичност, която следва от преминаването към еврото;
- Софиянци дават по-балансирани и сложни аргументи, когато изразяват мнението си по темата, докато жителите на големите градове са по-прагматично ориентирани към финансовата си стабилност. В малките населени места отново доминират емоциите.
Какво могат да направят брандовете за хората?
Това допитване ясно показа, че темата за еврото не е просто макроикономически или политически въпрос – тя докосва най-дълбоките емоции и усещането за сигурност на хората. Те искат не просто информация, искат да чувстват, че знаят какво следва, да се чувстват подготвени и да имат увереност, че няма да бъдат ощетени.
В предишната статия от поредицата вече споменахме, че банките могат да изиграят съществена роля в успокоението на своите клиенти и по този начин да създадат по-позитивно отношение помежду им.
Същото важи за всеки друг бранд, независимо дали е B2C или B2B бизнес – всеки ще има нужда от информация, от гаранция, че няма да бъде допуснато необосновано повишение на цените на продуктите или услугите, от примери как взаимоотношенията помежду им ще се променят към по-добро.
Надяваме се, че този анализ ти бе полезен. Тук можеш да си припомниш първата му част, а тук – втората.
Искаш да се допиташ до нашия семеен съвет? Винаги е на разположение за теб – изпрати ни имейл на fc@thesmartsgroup.bg и ще се свържем с теб.