Любов… Време… Смърт… В един филм главният герой (шеф на голяма рекламна агенция) казваше за тях: „Тези три абстракции свързват всяко човешко същество на земята, защото копнеем за любов, иска ни се да имаме повече време и се боим от смъртта!” Това твърдение ни звучи още по-вярно днес, в този момент, в който времето сякаш бърза по-бавно, някак повече се боим от смъртта и намираме още по-голям смисъл в любовта.
Човекът, с когото ще ви срещнем, умее да разказва истории в 30 секунди и твърди, че реалността е най-голямата илюзия. Режисьорът Драго Шолев специално за Praktika в разговор с Мария Панайотова за случващото се в момента, борбата със самия себе си, търсенето на смисъл, българското рекламно производство и радостта от полъха на вятъра.
Ако в този момент трябва да филмираш случващото се тук и сега, какъв режисьорски подход ще избереш?
Този въпрос не се отнася само за извънредното положение, това е въпрос, засягащ авторството въобще през всички периоди и епохи. В известен смисъл всеки човек е автор и той се превръща в автор, най-вече когато дефинира своята гледна точка. Тоест изборът на „режисьорски подход“ е свързан с твоята съдба и той не може да бъде променян произволно.
Авторът се занимава с това да създаде огледало на живота. Няма значение дали пишеш поезия, създаваш мемета за интернет, рисуваш, танцуваш или снимаш филм. Ти винаги се опитваш да „огледаш“ живота в твоето произведение. Това до голяма степен е търсене на смисъл. Докато твориш, ти търсиш смисъл. Убеден съм, че творчеството може да осмисли човешки животи, въпреки че като продукт то само по себе си е безсмислено (особено, ако е създадено да събира одобрение или да се продава).
Сега в извънредната обстановка имаме нужда от смисъл повече от всякога. Затова кризата е време на преосмисляне. Тя ще промени много съдби и много хора ще се променят.
„Човек не става режисьор, за да бъде щастлив, става режисьор, за да страда“. Цитирам те по памет, но нещо в този смисъл е твоето твърдение. Разкажи повече за режисьорските страдания днес?
Отново това разсъждение засяга всеки, който е избрал съдбата на авторството. Да се наречеш автор е от една страна призвание, но от друга е натоварено с отговорност и тежест. Тръгването по невидимите пътеки на авторството в началото може да има предимно егоистични подбуди или да бъде породено от нуждата за повече внимание, да речем. Но тези, които продължат напред, знаят, че после се превръща в борба със самия себе си и битка в отстояване и отказване от принципи.
Истинските автори са тези, които умеят да отстояват своите идеали в произведенията си. Успехът на автора обаче има две измерения – одобрение на публиката и одобрение на авторитетите, но и в двата случая авторът е зависим от чуждото внимание. Авторът е в оковите на нуждата на одобрение. Когато не получи очакваното одобрение, той страда. Така се поражда най-големият конфликт за всички артисти (включително и рекламистите) – всеки е разкъсван от противоречието между нуждата за одобрение и нуждата да отстоява собствените си идеали. Това, ако не е страдание…
Колкото повече време минава, тези страдания стават ли по-малко или напротив – който трупа мъдрост, трупа тъга?
Според мен това е нерешим конфликт и той ще трае вечно. Може и да греша, но казвам какво чувствам. Със сигурност възрастта влияе на възприятията и опита, който си натрупал, помага да вземаш по-бързи и по-правилни решения, когато стане дума за творчески проблеми. Когато си млад, имаш други предимства, но ти си много повече под влияние на собственото си его и податлив на суета, което е нож с две остриета. Егото е жизнено необходимо за оформяне на авторската позиция, но в големи количества може да е пагубно… Нещо като въглеродния диоксид на планетата! И трябва да се регулира.
Колкото по-наясно си със себе си, толкова повече страданията са по-поносими.
В твоя сайт прочетох, че вярваш, че реалността е най-голямата илюзия и че искаш да разрушаваш илюзиите и да създаваш реалности. Как се създават реалности и как се разказват истории, когато разполагаш с време от 32 секунди, колкото е стандартната продължителност на един рекламен клип?
Занимавайки се с режисура, съм наясно, че живеем в илюзорен свят. Заобикалящият ни свят е съвкупност от фикции, които ни се представят за истини. Изграждаме своята реалност под непрекъснатото влияние на истории, които степенуваме не по истинност, а по убедителност. Ако илюзията е достатъчно убедителна, ние не си задаваме въпроса как става тя. В същото време фалшивите новини и манипулираната информация ни карат да се съмняваме във всичко и правят истината още по-трудна за разбиране. Всички сме чели изказвания на хора, които твърдят, че земята е плоска, че ни бомбардират с кемтрейлс или че вирусът е причинен от лошите, които имат за цел да изградят тихомълком 5G мрежа. Но не всички илюзии са тъпи: например вярата в свободата, свободният избор, свободното придвижване като даденост – последните дни показват, че тази свобода също е илюзорна и всички сме готови да се откажем от нея в името на какво?
Но какво е истината? Човек има нужда от вяра повече, отколкото от истина. Ако тази потребност не може да бъде удовлетворена от религията, ще бъде заета от хазарта, да речем. Защото някъде дълбоко в нас всички ние сме убедени, че доброто съществува и ние го заслужаваме. Исус е убедил хората, че любовта, милосърдието и състраданието са по-силни от омразата, убийствата и лъжата. Това твърдение е дотолкова истина, доколкото всички ние днес сме убедени и вярваме в него. Истина е това, в което вярват всички.
В романа си „Бавно” Милан Кундера говори за две прости равенства от житейската математика: „степента на забавеност е правопропорционална на силата на паметта; степента на ускореност е правопропорционална на силата на забравата“. През близо 20-годишния ти житейски опит с рекламната индустрия „създал“ ли си някакви твои уравнения и формули за по-лесно решаване на понякога сложните задачи с много неизвестни в българското рекламно производство?
Рекламата, маркетингът и изобщо светът на брандовете са част от илюзията, в която живеем. Брандовете поддържат тази илюзия посредством рекламни бюджети, които се плащат от потребителите. Потребителите са готови да си платят, само ако илюзията е достатъчно убедителна. Рекламата и потребителите са в симбиоза, подобно на пчелите и цветята. Не могат да съществуват един без друг. Освен всичко останало те са качествено обвързани един с друг. Потребителите имат нужда от илюзията и брандовете задоволяват тази тяхна потребност.
Смятам, че рекламата е друг начин да се огледаме в живота. Ако знаем как да четем рекламата, може да разберем много за тези, за които е предназначена. Аз съм свидетел почти на целия път на развитие на нашата си реклама. Рекламната индустрия през годините се разви много откъм технологии, има много по-подготвена професионална среда и екипи отколкото преди.
Като проблем в локалната реклама бих посочил основно недооценяването на интелектуалния труд. На добрите идеи не се гледа като на нещо ценно и скъпо. И клиентите сякаш не искат да плащат за добри идеи. Бих казал, че голяма част дори не различават добрите идеи от посредствените. Като следствие на това слабо търсене на добри и оригинални идеи, рекламистите са принудени да взаимстват готови идеи отвън или да преправят вече виждани неща само и само да изпълнят лесно и бързо брифа. В обобщение мисля, че пазарът рязко и бързо ще дръпне напред, когато започне да се цени интелектуалният труд. Това правило важи и за архитектурата ни, музиката ни, писането ни и т.н. Ето една формулаJ Качеството е правопропорционално на цената на вложения интелектуален труд.
След като свърши това, което всички преживяваме в момента, как ще се променят рекламните продукции? Какви са твоите очаквания и прогнози?
Сега всички по веригата търпят загуби и това е ясно и разбираемо. Предвиждам, че кризата ще завърши плавно, като постепенно започне да се отпуска режимът на изолация. После дълго време ще бъдем подозрителни един към друг. Цените на прилепското месо за дълъг период от време ще се задържат надолу, поради ниско търсене. Ще се радваме на полъха на вятъра като никога досега. Пак ще повярваме в свободата и тя отново ще стане реалност.
фотографии: Владимир Карамазов