Цената винаги е свързана с ценността. Дали повече икономически или повече езиково, не е особено важно. Която и да е стока или услуга получава цена, за която е възможно да бъде продадена, като в същото време отразява и ценността, която има тя за купувача или клиента. В този смисъл цената е и силен комуникационен носител. Но за това – друг път.
В края на миналата година излезе проучване на влиятелните комуникационни асоциации PRCA и ICCO, което показа, че 56% от ПР агенциите по света възнамеряват да увеличат агенционните си възнаграждения в следващите 6 месеца. От тях само 8% смятат нарастването да е с над 20%, но 46% планират да преговарят с клиентите си за увеличение с около 10% – или направо да го фиксират в новите проекти. Тези намерения са свързани както с променената икономическа ситуация в света, така и с усъвършенстването на процесите за постигането на заветната цел – комуникациите да имат все повече добавена стойност за бизнесите.
Всичко това възроди някои дискусии за цената и стойността на ПР услугите и дейностите в страната ни, особено от страната на агенциите. Тоест – става въпрос за агенционните такси и най-вече за възнагражденията за идеи и стратегии. Въпросите въобще не са малко – как да не допуснем девалвиране на идеите, как да задържим талантите, как да осигурим повече добавена стойност, ако се налага да се режат разходи, кои да бъдат те, и още много други. Въпроси, които си задават комуникационни специалисти по целия свят.
Специално при нас обаче, дискутирайки темата за възнагражденията в ПР, е важно да вземем предвид няколко съображения.
На първо място, очевидно е, че професионалното ниво на ПР в страната ни се покачва през последните години. Може да е пристрастно, но ще го кажа директно – покачва се стремглаво. Доказателство за това са многочислените признания за агенциите от страна както на компаниите (което е по-ценно), така и на международната сцена – като награди от конкурси. Извън самопотупването по рамото, това означава нещо изключително важно: ценността на услугите, изразена в пряко влияние върху бизнеса, се повишава.
На второ място, това, което наричаме „битка за таланти“ вероятно вече е клише, но е нещо, с което няма как да не се съобразим. Добрите и перспективните специалисти, идват с нови знания и умения и, естествено, имат своите изисквания и очаквания. И още – динамиката е страховита, има нужда от постоянни инвестиции в нови знания и умения. Казано с друго клише: в съвременния свят трябва да тичаш все по-бързо, за да останеш на едно място. И това е свръх валидно именно в комуникационните професии.
И на трето място, една добра комуникационна стратегия, ценна идея, дори един впечатляващ лайфстайл текст изискват време. Те не се раждат в кратък евристичен момент от лежащ на дивана самороден талант. Те са концентрирано знание, сбор от умовете на повече хора и краен резултат от много четене, ровене, мислене, дискусии, отхвърляне на едни предложения и доразвиването на други, смяна на посоката при появата на нова информация и какво ли още не. Всичко това изисква хора и време. Но пък с колкото повече от тях разполагаме, толкова по-голяма е вероятността успехът на кампанията да се случи и това да не е по случайност.
Тоест, цената на ПР услугите няма как да не се променя в дългосрочен план. И няма как зад това да не стои още повече добавена стойност. Двете неща вървят заедно. Дори не едно след друго, а заедно, едно до друго. И това е още една предпоставка за повишаването на професионализма в дългосрочен план, от което могат да спечелят всички.
Всъщност, по всичко личи, че предстои и още едно важно развитие. Еволюцията на професията и включването на все повече стратегическа работа означава, че практиките са вече максимално близо до това, което правят консултантите. Годините на проби, грешки и привличане на ноу-хау от по-развитите пазари са установили, че при това положение най-добрият начин за формирането на възнаграждения е на база почасови ставки на различни нива специалисти и брой изработени часове. И особено когато става въпрос за стратегическа работа, тази форма на ценообразуване се превръща във все по-често срещана практика при агенциите в страната ни.
Другият вариант, разбира се, си остава ценообразуването по конкретни дейности – статия, публикации в социалните мрежи и други. Има даже малки играчи, които предлагат предварително сглобени пакети – толкова текста и толкова видеа месечно за толкова пари. Разбира се, всеки има право да съществува под слънцето и да предлага глупости в рамките на закона, въпросът е, че от това трудно могат и двете страни да извлекат съществени и дългосрочни ползи. На първо място, това за тактически решения, несъобразени с конкретната ситуация. На второ, това не отчита времето за координация и колко преправяния ще има, например, предложения текст. Ако те са свързани с дискусии за усъвършенстването – така да бъде, но ако са резултат от грешен бриф или клиентът си е променил мнението, това трябва да бъде остойностено.
Каквито и да са финансовите практики, те трябва да отразяват достатъчно отговорно и обективно работата на специалистите, като се отчита и непрекъснатата необходимост от професионално развитие. Всъщност, това е цената на идеите – да платиш за нещо, което не само нямаш време, възможност или умения да направиш сам, а и няма смисъл да го правиш. В крайна сметка синергията в бизнеса се получава тогава, когато се съберат много мислещи по различни теми умни глави. И това е базата, върху която изграждаме така необходимата добавена стойност, независимо дали става въпрос за ПР или за нещо друго.
Още малко икономика за финал. Всички знаем за невидимата ръка на пазара. Въпросът е, че от време на време тази ръка ни показва среден пръст. И всъщност само и единствено от нас, ПР специалистите, заедно с представителите на компаниите, зависи да не е така. Как да намерим перфектния баланс? Като следваме принципите на справедливата и удовлетворителна цена за ПР. Тя е нещо повече от мястото, където се срещат търсенето и предлагането. Тя е оценка на ценността.