Стрийминг услугите стават все по-използвани в цял свят, а за много хора са неразделна част от ежедневието. От онлайн музикалните услуги на Spotify до лидера на пазара Netflix, достъпът и преживяването на съдържание чрез стрийминг започва да се превръща в тренд във всички възрастови групи. В САЩ проучванията показват, че по-голямата част от хората в активна възраст имат абонамент за някаква стрийминг услуга, а процентът на тези без абонамент значително намалява. Нарастващото търсене доведе до постоянен годишен ръст и тепърва предстои да се случват интересни неща в този сектор. Тези услуги се превърнаха в толкова важна част от развлекателната индустрия, че дори започнаха да влияят върху самата поп култура. Продукциите на стрийминг платформите съвсем заслужено получават най-престижните номинации и награди. Съдържанието на тези платформи е важен елемент, но има нещо дори още по-голямо: културната им значимост, която вече се изразява във влияние върху начина, по който говорим, как се държим, как работим…
Разговор на Мария Панайотова с актьора Александър Алексиев, който е един от създателите на стрийминг платформата за българско кино gledam.bg, за промените в начина на консумиране на културни продукти, за бъдещето на развлекателния бизнес и за забавлението в стрийминг режим.
Да гледаш, колкото искаш, по всяко време и навсякъде, на всеки екран, свързан с интернет. Да правиш паузи, да възобновяваш гледането, когато решиш, без реклами и дългогодишни ангажименти. Така най-кратко може да се опише стрийминг услугата! Какво още можем да добавим към това?
Сядаш на дивана. Превърташ. Пускаш пауза. Това ми напомня за моето детство, когато наемахме касети с филми, за VHS-ките от кварталната видеотека. Имаше филми, които превъртахме десетки пъти, за да изгледаме определена сцена дали заради актьорската игра, или начина на заснемане и монтажните връзки. Но си спомням, че постоянно касетките се превъртаха. Както и днес правим, независимо на коя платформа. И това е ценно, ако искаш да намериш повече отговори и да си зададеш повече въпроси, защото изкуството е там, за да провокира. Като човек, пленен от киното, за мен е много важно да мога да върна назад, да изгледам няколко пъти, за да анализирам. Това отдавна не е добавена стойност, а по-скоро даденост, от която се възползваме непрекъснато. Чисто емоционално то ме връща към епохата на видео касетите. Всъщност всичко е същото, просто технологията е по-различна…
Като каза видео касети в далечното минало, всъщност историята на Netflix започва като услуга за отдаване на DVD-та под наем през 1998 г. А създателят му Рийд Хейстингс твърди, че идеята се е родила, след като бил глобен с 40 долара за късното връщане на филма „Аполо 13“. По-късно признава, че историята е измислица, предназначена да помогне на „мита за сътворението“ на платформата. Има ли някоя романтична история за сътворяването на gledam.bg?
Голяма част от моя живот, реално погледнато, е преминал извън България – в САЩ и Англия. От 16-годишен живея навън. Отначало в едно малко градче в щата Илинойс. И там хората като разбраха, че баща ми и брат ми са актьори, поискаха да гледат нещо тяхно. И нямаше какво да им покажа, нямаше видеотека с български филми. Може би още тогава нещо е започнало да се прокрадва на подсъзнателно ниво. След това се преместих в Ню Йорк, навлязох по-сериозно в кино изкуството, учих в колеж, започнах да се снимам в късометражни филми. И когато след години се присъединих към No Blink, събрахме мечтите и идеите и си казахме, че след като имаме най-голямата платформа в България за късометражни филми, един ден трябва да направим такава и за пълнометражно кино. И ни трябваха 3 години, за да намерим правилните хора, с които да стартираме този проект. Романтичната нишка в това приключение може би е, че единият от съдружниците (ние сме 4-ма човека) е кръстник на голямата ми дъщеря, един от най-близките ми приятели, с него се познаваме от 6-годишни, израснали сме заедно, живяхме заедно в Лондон, съпругата му играе главната роля в първия филм, който продуцирахме – „Доза щастие“. Преди години Сашо Каролев ми каза, че мечтае някой ден да работим заедно. Ние с Ники Стоичков и Полина Атанасова първоначално го поканихме за инвеститор в gledam.bg, но той реши, че иска да го направим като наш общ проект.
Като страничен наблюдател смятам, че това, което направихте с „Доза щастие“, беше един от катализаторите да се роди gledam.bg.
Всъщност да, „Доза щастие“ ни събра, научи ни на много неща и ни показа, че мечтите се сбъдват.
Какво се случва в платформата gledam.bg в нейните първи два месеца живот в онлайн пространството?
Нашата платформа иска да даде вечен живот на филмите. Защото животът на един филм е кратък – от фестивалите през премиерата, кино разпространението (което обикновено е месец), евентуално и излъчване в телевизията. След това остава в някой шкаф и събира прах – буквално и метафорично. А gledam.bg наистина може да му даде вечен живот, защото филмът ще е там, докато я има платформата. И ако някой иска да се върне към „Стъпки в пясъка“, „Жажда“ или „Подслон“ например, ще има тази възможност. Това е изключително ценно и по никакъв начин не отрича ходенето на кино. Изживяването е много различно. Нашата платформа стартира на 22 декември 2020, за да е подарък за празниците и хората да се насладят на българско кино в един от най-семейните периоди от годината.
Много сме щастливи как се развиваме, обратната връзка е много градивна, успяхме да направим партньорства с няколко български културни института в чужбина и искаме да помагаме филмите да стигнат и до българите извън България. Ще се стараем да поддържаме адекватно съдържание и да има за всекиго по нещо. В момента има над 80 филма, като всеки месец качваме минимум по 10 нови заглавия. Много е вълнуващо как се разраства и абонатите стават все повече.
Тези т.нар. платформи за видео по заявка – като Netflix, Hulu, Disney+ и Amazon Prime Video – имат милиони активни потребители месечно и осигуряват достъп до различни съдържания. Специалистите определят стрийминга и абонаментните платформи като своеобразни феномени на времето. Как ще коментираш това твърдение?
Стрийминг платформите имат уникалната възможност да пренареждат, а понякога – и да диктуват пазара. И HBO, и Netflix имат феноменални сериали и филми. И никак не е случайно, че доказани имена в кино индустрията творят именно за тях. Защото за всеки творец е важно да има място и възможност да разкаже история. В тазгодишния „Златен глобус“ например продукциите на Netflix са с 42 номинации, а първият сезон на сериала „Bridgerton“ за първите 4 седмици е гледан от 82 милиона домакинства, което го направи най-успешната продукция в историята на Netflix. Огромни цифри и постижения за компания, която в своето начало е била платформа за DVD-та под наем.
През последните 12 месеца това е уникална алтернатива. Един американски филм, в който участвам и не можа да има своето класическо представяне в кино залите, направи своята премиера в iTunes и три седмици беше на първо място. Така се случи и с филма на Явор Петков – „Дани. Легенда. Бог“, беше наличен за гледане на територията на България 10 дни в нашата платформа.
Когато Netflix започна да пуска едновременно всички епизоди от новите си сериали, реално промени начина, по който гледаме телевизия. И всъщност ние вече консумираме шоу след шоу в продължение на часове. Сега гледаме каквото искаме, когато го искаме, вместо да чакаме следващия ден или следващата седмица.
Минавайки през киното и сериалите, които съвсем логично се възползваха от стрийминг режима, няма как да не стигнем и до театралното изкуство! То също влезе в телефоните и лаптопите ни, но сякаш все още се съпротивлява и се бори с този тренд. Covid-19 започва да променя навиците ни и по отношение на потреблението на културни продукти, които бяхме свикнали да консумираме на живо. Как виждаш живота на едно театрално представление в стрийминг платформа?
Много преди пандемията британците и американците ни показаха как трябва да се снима театър и как може да пропътува хиляди километри, за да стигне до зрителите във всяка точка на света. Достъпът до театъра е много лимитиран. Театърът е изкуство, което трябва да се гледа на живо, но има много хора, които не могат да стигнат до театралната зала. Колко хора имат възможност да гледат Бенедикт Къмбърбач или Джъд Лоу в „Хамлет“? Много преди Covid-19 съм виждал препълнени кино салони със зрители, които гледат представление на NT Live или Royal Opera House. Много бързо трябва да се заснемат постановките в България, но да се заснемат адекватно, а не архивно с една камера. Театърът в България трябва да използва максимално точно тези възможности на технологиите. Защото имаме брилянтни спектакли, които, ако се заснемат с 5-6 камери, с кран, с публика в залата и се монтират добре, ще се доближат до усещането на живия спектакъл и ще предложат невероятно преживяване на хората, които по една или друга причина не могат да стигнат до театралната зала.
Едно от оправданията на ръководителите на театрите е, че ако едно представление се пусне онлайн, ще бъде изгубена офлайн публиката. Но като се замислим понякога колко кратък е животът на едно представление (между 2 и 5 години обикновено), реално заснемането на представлението ще е инвестиция в една дългосрочна памет?
Да, разбира се, ако представлението е добре заснето, може да се пусне онлайн, след като вече не е в репертоара на театъра. Много ценни и невероятни представления ей така са си заминали, не е останало нищо от тях, само спомен в тези, които са имали шанса да ги гледат, и архив, заснет на VHS. Никой след нашето поколение няма да ги помни. Инвестирането в театрална памет трябва да се превърне в дългосрочна политика и да се заснемат максимален брой представления, за да останат за тези след нас.
Никой не отрича гледането на театър на живо, затова можем да излъчваме само за българите в чужбина или когато представлението не се играе. Платформа като нашата е много подходяща за такъв тип разпространение, адекватно на времето.
Според индекса Prophet (който измерва релевантността на брандовете) Netflix е четвъртата по значимост марка в САЩ след Pinterest, Amazon и Apple и пред компании като Google и Nike. Amazon се нарежда пред Netflix не заради своята услуга за стрийминг, а заради електронната търговия. Стриймингът може би няма да измести киното, но е еквивалент, който може да съществува във всякаква ситуация. Може би това е част от промяната на културната среда. Предстоят интересни времена, в които ще се пренареждат много модели. Как виждаш развитието на стрийминг нишата в следващите години?
Ако продължат да поддържат това високо качество, стрийминг платформите със сигурност ще са играчи, с които другите големи ще се съобразяват. Надявам се, че ще има и кино, и баланс между кино и стрийминг, че ще можем да сме част от много физически премиери. По някакъв начин трябва да се адаптираме към новото време. Ние, в България, сме една идея по-аналогови. Ясно е, че трябва да има дигитални еквиваленти, за да можем във всякакви ситуации да продължим напред. Технологиите са нашият шанс да свържем умовете си в единство. И този шанс никак не е за изпускане. От нас зависи как ще ги използваме – умно или безразсъдно. Вече имаме достатъчно канали, по които можем да кажем всичко, което искаме да кажем. И трябва да ги ползваме с разум.
фотография (снимка на Александър Алексиев): Константин Вълков
снимки (илюстрации): Shutterstock