Забавлението в стрийминг режим

Стрийминг услугите стават все по-използвани в цял свят, а за много хора са неразделна част от ежедневието. От онлайн музикалните услуги на Spotify до лидера на пазара Netflix, достъпът и преживяването на съдържание чрез стрийминг започва да се превръща в тренд във всички възрастови групи. В САЩ проучванията показват, че по-голямата част от хората в активна възраст имат абонамент за някаква стрийминг услуга, а процентът на тези без абонамент значително намалява. Нарастващото търсене доведе до постоянен годишен ръст и тепърва предстои да се случват интересни неща в този сектор. Тези услуги се превърнаха в толкова важна част от развлекателната индустрия, че дори започнаха да влияят върху самата поп култура. Продукциите на стрийминг платформите съвсем заслужено получават най-престижните номинации и награди. Съдържанието на тези платформи е важен елемент, но има нещо дори още по-голямо: културната им значимост, която вече се изразява във влияние върху начина, по който говорим, как се държим, как работим…

Разговор на Мария Панайотова с актьора Александър Алексиев, който е един от създателите на стрийминг платформата за българско кино gledam.bg, за промените в начина на консумиране на културни продукти, за бъдещето на развлекателния бизнес и за забавлението в стрийминг режим.

Да гледаш, колкото искаш, по всяко време и навсякъде, на всеки екран, свързан с интернет. Да правиш паузи, да възобновяваш гледането, когато решиш, без реклами и дългогодишни ангажименти. Така най-кратко може да се опише стрийминг услугата! Какво още можем да добавим към това?

Сядаш на дивана. Превърташ. Пускаш пауза. Това ми напомня за моето детство, когато наемахме касети с филми, за VHS-ките от кварталната видеотека. Имаше филми, които превъртахме десетки пъти, за да изгледаме определена сцена дали заради актьорската игра, или начина на заснемане и монтажните връзки. Но си спомням, че постоянно касетките се превъртаха. Както и днес правим, независимо на коя платформа. И това е ценно, ако искаш да намериш повече отговори и да си зададеш повече въпроси, защото изкуството е там, за да провокира. Като човек, пленен от киното, за мен е много важно да мога да върна назад, да изгледам няколко пъти, за да анализирам. Това отдавна не е добавена стойност, а по-скоро даденост, от която се възползваме непрекъснато. Чисто емоционално то ме връща към епохата на видео касетите. Всъщност всичко е същото, просто технологията е по-различна…  

Като каза видео касети в далечното минало, всъщност историята на Netflix започва като услуга за отдаване на DVD-та под наем през 1998 г. А създателят му Рийд Хейстингс твърди, че идеята се е родила, след като бил глобен с 40 долара за късното връщане на филма „Аполо 13“. По-късно признава, че историята е измислица, предназначена да помогне на „мита за сътворението“ на платформата. Има ли някоя романтична история за сътворяването на gledam.bg?

Голяма част от моя живот, реално погледнато, е преминал извън България – в САЩ и Англия. От 16-годишен живея навън. Отначало в едно малко градче в щата Илинойс. И там хората като разбраха, че баща ми и брат ми са актьори, поискаха да гледат нещо тяхно. И нямаше какво да им покажа, нямаше видеотека с български филми. Може би още тогава нещо е започнало да се прокрадва на подсъзнателно ниво. След това се преместих в Ню Йорк, навлязох по-сериозно в кино изкуството, учих в колеж, започнах да се снимам в късометражни филми. И когато след години се присъединих към No Blink, събрахме мечтите и идеите и си казахме, че след като имаме най-голямата платформа в България за късометражни филми, един ден трябва да направим такава и за пълнометражно кино. И ни трябваха 3 години, за да намерим правилните хора, с които да стартираме този проект. Романтичната нишка в това приключение може би е, че единият от съдружниците (ние сме 4-ма човека) е кръстник на голямата ми дъщеря, един от най-близките ми приятели, с него се познаваме от 6-годишни, израснали сме заедно, живяхме заедно в Лондон, съпругата му играе главната роля в първия филм, който продуцирахме – „Доза щастие“. Преди години Сашо Каролев ми каза, че мечтае някой ден да работим заедно. Ние с Ники Стоичков и Полина Атанасова първоначално го поканихме за инвеститор в gledam.bg, но той реши, че иска да го направим като наш общ проект.

Като страничен наблюдател смятам, че това, което направихте с „Доза щастие“, беше един от катализаторите да се роди gledam.bg.

Всъщност да, „Доза щастие“ ни събра, научи ни на много неща и ни показа, че мечтите се сбъдват.

Какво се случва в платформата gledam.bg в нейните първи два месеца живот в онлайн пространството?

Нашата платформа иска да даде вечен живот на филмите. Защото животът на един филм е кратък – от фестивалите през премиерата, кино разпространението (което обикновено е месец), евентуално и излъчване в телевизията. След това остава в някой шкаф и събира прах – буквално и метафорично. А gledam.bg наистина може да му даде вечен живот, защото филмът ще е там, докато я има платформата. И ако някой иска да се върне към „Стъпки в пясъка“, „Жажда“ или „Подслон“ например, ще има тази възможност. Това е изключително ценно и по никакъв начин не отрича ходенето на кино. Изживяването е много различно. Нашата платформа стартира на 22 декември 2020, за да е подарък за празниците и хората да се насладят на българско кино в един от най-семейните периоди от годината.

Много сме щастливи как се развиваме, обратната връзка е много градивна, успяхме да направим партньорства с няколко български културни института в чужбина и искаме да помагаме филмите да стигнат и до българите извън България. Ще се стараем да поддържаме адекватно съдържание и да има за всекиго по нещо. В момента има над 80 филма, като всеки месец качваме минимум по 10 нови заглавия. Много е вълнуващо как се разраства и абонатите стават все повече.

Тези т.нар. платформи за видео по заявка – като Netflix, Hulu, Disney+ и Amazon Prime Video – имат милиони активни потребители месечно и осигуряват достъп до различни съдържания. Специалистите определят стрийминга и абонаментните платформи като своеобразни феномени на времето. Как ще коментираш това твърдение?

Стрийминг платформите имат уникалната възможност да пренареждат, а понякога – и да диктуват пазара. И HBO, и Netflix имат феноменални сериали и филми. И никак не е случайно, че доказани имена в кино индустрията творят именно за тях. Защото за всеки творец е важно да има място и възможност да разкаже история. В тазгодишния „Златен глобус“ например продукциите на Netflix са с 42 номинации, а първият сезон на сериала „Bridgerton“ за първите 4 седмици е гледан от 82 милиона домакинства, което го направи най-успешната продукция в историята на Netflix. Огромни цифри и постижения за компания, която в своето начало е била платформа за DVD-та под наем.

През последните 12 месеца това е уникална алтернатива. Един американски филм, в който участвам и не можа да има своето класическо представяне в кино залите, направи своята премиера в iTunes и три седмици беше на първо място. Така се случи и с филма на Явор Петков – „Дани. Легенда. Бог“, беше наличен за гледане на територията на България 10 дни в нашата платформа.

Когато Netflix започна да пуска едновременно всички епизоди от новите си сериали, реално промени начина, по който гледаме телевизия. И всъщност ние вече консумираме шоу след шоу в продължение на часове. Сега гледаме каквото искаме, когато го искаме, вместо да чакаме следващия ден или следващата седмица.

Минавайки през киното и сериалите, които съвсем логично се възползваха от стрийминг режима, няма как да не стигнем и до театралното изкуство! То също влезе в телефоните и лаптопите ни, но сякаш все още се съпротивлява и се бори с този тренд. Covid-19 започва да променя навиците ни и по отношение на потреблението на културни продукти, които бяхме свикнали да консумираме на живо. Как виждаш живота на едно театрално представление в стрийминг платформа?

Много преди пандемията британците и американците ни показаха как трябва да се снима театър и как може да пропътува хиляди километри, за да стигне до зрителите във всяка точка на света. Достъпът до театъра е много лимитиран. Театърът е изкуство, което трябва да се гледа на живо, но има много хора, които не могат да стигнат до театралната зала. Колко хора имат възможност да гледат Бенедикт Къмбърбач или Джъд Лоу в „Хамлет“? Много преди Covid-19 съм виждал препълнени кино салони със зрители, които гледат представление на NT Live или Royal Opera House. Много бързо трябва да се заснемат постановките в България, но да се заснемат адекватно, а не архивно с една камера. Театърът в България трябва да използва максимално точно тези възможности на технологиите. Защото имаме брилянтни спектакли, които, ако се заснемат с 5-6 камери, с кран, с публика в залата и се монтират добре, ще се доближат до усещането на живия спектакъл и ще предложат невероятно преживяване на хората, които по една или друга причина не могат да стигнат до театралната зала.

Едно от оправданията на ръководителите на театрите е, че ако едно представление се пусне онлайн, ще бъде изгубена офлайн публиката. Но като се замислим понякога колко кратък е животът на едно представление (между 2 и 5 години обикновено), реално заснемането на представлението ще е инвестиция в една дългосрочна памет?

Да, разбира се, ако представлението е добре заснето, може да се пусне онлайн, след като вече не е в репертоара на театъра. Много ценни и невероятни представления ей така са си заминали, не е останало нищо от тях, само спомен в тези, които са имали шанса да ги гледат, и архив, заснет на VHS. Никой след нашето поколение няма да ги помни. Инвестирането в театрална памет трябва да се превърне в дългосрочна политика и да се заснемат максимален брой представления, за да останат за тези след нас.

Никой не отрича гледането на театър на живо, затова можем да излъчваме само за българите в чужбина или когато представлението не се играе. Платформа като нашата е много подходяща за такъв тип разпространение, адекватно на времето.

Според индекса Prophet (който измерва релевантността на брандовете) Netflix е четвъртата по значимост марка в САЩ след Pinterest, Amazon и Apple и пред компании като Google и Nike. Amazon се нарежда пред Netflix не заради своята услуга за стрийминг, а заради електронната търговия. Стриймингът може би няма да измести киното, но е еквивалент, който може да съществува във всякаква ситуация. Може би това е част от промяната на културната среда. Предстоят интересни времена, в които ще се пренареждат много модели. Как виждаш развитието на стрийминг нишата в следващите години?

Ако продължат да поддържат това високо качество, стрийминг платформите със сигурност ще са играчи, с които другите големи ще се съобразяват. Надявам се, че ще има и кино, и баланс между кино и стрийминг, че ще можем да сме част от много физически премиери. По някакъв начин трябва да се адаптираме към новото време. Ние, в България, сме една идея по-аналогови. Ясно е, че трябва да има дигитални еквиваленти, за да можем във всякакви ситуации да продължим напред. Технологиите са нашият шанс да свържем умовете си в единство. И този шанс никак не е за изпускане. От нас зависи как ще ги използваме – умно или безразсъдно. Вече имаме достатъчно канали, по които можем да кажем всичко, което искаме да кажем. И трябва да ги ползваме с разум.

фотография (снимка на Александър Алексиев): Константин Вълков

снимки (илюстрации): Shutterstock

Зрителите вдъхват живот на театъра

Театрaлните и културни институции бяха сред първите, които затвориха заради COVID-19 и едни от последните, които започнaха да функционират, но при специфичен режим, с доста ограничения. Но как публиката ще се върне в залите е уравнение с много неизвестни. Повече от необходими ще бъдат задълбоченото познаване на зрителите, емпатията, новият смисъл. Повече от ясно е, че няма да има време за проба-грешка. В един такъв контекст всяка допълнителна информация за публиката е от ключово значение за театралната среда.

Разговор на Мария Панайотова с Джонатан Гудакър от The Audience (английска агенция за проучване на публиката в културния сектор) за COVID-19 и зрителите след пандемията. И за един много важен проект – ASSET, който ще сегментира театралната публика и ще даде нови посоки за интерпретация.

Интервюто е публикувано в бр. Юни/2020 на сп. Култура.

ASSET има доста амбициозна цел и резултатите от него ще дадат един нов поглед към публиката в пет европейски столици. Разкаже ни за мисията и визията на проекта.

АSSET (Audience Segmentation System in European Theatres) припознава важността и голямото значение на публиката в живота и същността на театъра. Понякога този аспект се омаловажава, но днес звучи толкова актуално – това, което се случва на сцената, няма никакъв смисъл, ако не е споделено със зрителите. Факт е, че част от човечеството много рядко посещава театрални и културни мероприятия. Има обаче и верни почитатели, които редовно са в театралната зала и не могат без театралното изкуство. И тук идва логичният въпрос – знаем ли защо? Защо определена част от хората не се интересува от театър, а друга група го припознава като нещо много значимо? Какви са нагласите и мотивите на тези различни видове отношение? Проектът ASSET ще ни помогне да спрем да гадаем и да открием отговорите на тези и още много въпроси.

Проучването се провежда в пет европейски столици – София, Хелзинки, Прага, Виена и Загреб, което ни дава уникалната възможност да сравним аудиторията на няколко театрални пазара. А също така ще разберем доколко са подобни и уникални, както градовете, така и самите държави.

Другият много важен принос на изследването ще е сегментацията на аудиторията и обособяване на групи зрители, които съществуват в нея. Това доста надхвърля чисто демографската информация и отива далеч по-напред – в нагласите, очакванията, мотивацията, обратната връзка, какво обичат да гледат, колко често ходят на театър, какво им харесва и не им харесва.

Проектът е първият по рода си с такъв мащаб, има амбицията да направи нов и задълбочен прочит на аудитотията в театрите, както и да даде посока за по-задълбочено разбиране на театралната публика в Европа.

Първият етап приключи. Какви са междунните резултати? Има ли много интересни и неочаквани изводи?

В първата фаза (проведена през пролетта на 2019 г.) успяхме да проучим зрителите в 20 театъра в 5-те града, което ни даде силен старт. Събрахме повече от 7500 анкети, т.е. уникални респонденти, от които над 1000 бяха от София. Българското проучване се провежда по метода “face-to-face” и при този директен разговор с хората прави силно впечатление, че те демонстрират своето огромно желание да споделят впечатленията и опита си с театралното изкуство, да разкажат за себе си и да помогнат на проекта. Обичайната нагласа на скептиците в такива проекти е, че хората мразят да попълват въпросници, но това обикновено не е така. Много често не се търси мнението на театралните зрители и затова, когато получат такава възможност, те с удоволствие предоставят своята обратна връзка.

За мен лично една от изненадите в проучването е възрастта на посетителите на театрите в София (подобно на Виена и Загреб). Оказа се, че в тези три града аудиторията е много по-млада в сравнение напр. с Хелзинки и Лондон. Посетителите на театрите в София са основно живеещи в столицата, като само 9% са от останалата част на България (в т.ч. 7% – от близки населени места), а 3% идват от друга държава. Като основна причина за посещение 29% от зрителите в София посочват “интелектуална среща с изкуството”, 15% използват театъра, за да прекарат време с приятели и семейство, 9% да се вдъхновяват и 8% да се забавляват. Интересното е, че в софийските театри публиката е силно повлияна от това кой е режисьор и автор, както и какъв е актьорският състав на представлението. Това те смятат за по-важно от мястото на провеждане, жанра и цената на билета.

Като специалист с доста сериозен опит в проучването на културния сектор в един много развит културен пазар като английския как оценявате това, което показват цифрите за един много имащ какво още да учи – и стратегически, и комуникационно, пазар като този в българската столица – София?

Резултатите демонстрират динамичен и здрав театрален сектор с публика, която е доволна от преживяванията си в театъра. Софийските театри показаха голямо въображение и креативност с начина, по който се включиха в последното издание на мащабна европейска театрална инициатива, каквато е Нощта на театрите. Те искаха да заинтригуват по-широк кръг от хора. Въпреки това, изследванията показват, че театрите разчитат на сравнително малък брой публика, която обаче е редовен посетител на театралните продукции. Тук голямото предизвикателство, за което пазарът има потенциал, е да се вкарат нови зрители и да се ангажират аудитории, които по-малко се интересуват или по-трудно намират актуална информация за театралния живот.

Как ще се променят нагласите на публиката, когато всичко това свърши? Маркетолозите твърдят, че потребителското поведение, такова каквото го познавахме, вече е в миналото. Тепърва ще трябва да опознаваме новите нагласи. Ще бъде ли така и на театралния пазар?

Все още е рано да се каже какъв ще бъде ефектът от COVID-19. Но нещо важно, което кризата показа, е колко много хората ценят изкуствата и културата в живота си. Това не е „допълнителна екстра”, а нещо фундаментално, което определя тяхното благополучие. Международно изследване показва, че дори когато паднат ограниченията, хората все още ще са доста предпазливи и ще се страхуват да се събират с много хора (в проучването на JL Partner едва 8% са заявили, че имат желание веднага след отмяната на извънредното положение да посетят културно събитие, а 78% биха изчакали няколко месеца). Театрите ще бъдат особено засегнати от тази предпазливост, защото това ще затрудни поставянето на мащабни продукции с многобройна публика в зала на закрито. Лондонският театрален продуцент Камерън Макинтош прогнозира, че до 2021 г. няма да има големи театрални продукции. На други места, където имаме партньори, като Копенхаген и Торино, се говори за нова тенденция – спектакли с по един или малък брой актьори.

Пандемията, на която сме свидетели в момента, дали не създаде един нов жанр – онлайн театър/изкуство? И респективно – един нов тип потребители на културните продукции?

Засега това, което гледаме онлайн, не е много по-различно от продукциите, които гледахме преди CОVID-19. То си е стандартното предаване наживо, излъчвано онлайн, за да могат хората да гледат сякаш са в залата (формат, познат от NT Live). Културните организации успяха да реагират бързо и гъвкаво на ситуацията, но може да се направи и много повече, което да е нещо уникално за онлайн сферата, като да се “заиграе” с представата за време и пространство с интерактивни елементи и навременна обратна връзка в социалните мрежи. Видяхме, че обществото много бързо измисли решение как да съществува и разпространява онлайн продукция. Всеки ден сме свидетели на редица вдъхновяващи инициативи на културни институции, музиканти, танцьори, актьори или най-обикновени хора, които показват живота си онлайн. В една нова дигитална реалност, която се развива с бързи темпове и се радва на многобройна „публика“.

Какви са вашите прогнози за света на изкуството след края на COVID-19? Какво ще се промени?

Едно от хубавите неща, които кризата ще предизвика, е нов фокус върху публиката. Може би не сме го осъзнавали, но сега вече сме абсолютно убедени, че публиката е от съществено значение за театъра. Зрителите не са просто поредната порция продадени билети, които носят приходи за театралната институция. Те вдъхват живот на театъра, помагат му да съществува, да бъде – както на сцената, така и в сърцето на всеки един зрител.

снимки: Пламен Павлов

=====

Джонатан Гудакър e Старши Консултант в The Audience, отговаря за международните проучвания, с над 20-годишен опит в културния сектор. Работи предимно по проекти за оценяване и развитие на аудиторията във Великобритания, със специален фокус върху фестивалите на открито, културния туризъм и включването на общността. Той е част от Педагогическия екип на European Diploma of Cultural Project Management (Association Marcel Hicter, Brussels) и от Encatc International Working Group on Evaluation. Съавтор е на книгите ‘Turning the Tide’ (Momentum 2007), ‘Sustaining Cultural Development’ (Gower 2013) и ‘Culture At The Edges’ (Marcel Hicter 2014), участник в няколко Консултантски борда и Председател на Театралната компания Hoipolloi.

ПР Приз 2020 – Промените са ни в природата

Двадесетото издание на най-дългогодишния конкурс в сферата на връзките с обществеността – PR Приз 2020, ще отличи най-добрите кампании на фирми, медии и публичен сектор за комуникация на корпоративни новини, продукти и услуги, каузи и събития. Тази година публичните представяния на проектите и журирането ще са изцяло онлайн и ще се предават на живо в реално време в мрежата. Така всеки, който желае, ще може да проследи проектите, които го вълнуват. Общо 14-те конкурсни категории ще бъдат журирани от водещи комуникационни специалисти с различни профили. Откритите представяния, на които кандидатите за престижните призове ще защитават публично проектите си, ще се проведат онлайн на 27 – 28 юни 2020 г. Кои са отличените носители на PR Приз 2020 ще разберем в края на месец юни.

Интервю на Александър Христов с Илияна Захариева, Председател на БДВО и Директор Корпоративни комуникации на А1.

На фона на много отложени конкурси, PR приз 2020 ще се проведе. Защо в БДВО решихте да го направите?

ПР Приз носи особена символика за пиар общността у нас – това е първият конкурс, който оценява постиженията на пиар специалистите в България. Създаването му се обсъжда още през 1999 г., когато се дефинират конкурсните категории и наградите, след допитване до членовете на БДВО. Две години по-късно, през 2001 г., се провежда и първият конкурс ПР 2000. От тогава всяка година, без значение колко тежка е икономическата или политическата обстановка у нас, пиар общността очаква тези отличия.

Решението за запазването на конкурса през тази трансформираща година беше взето след дискусия и задълбочен анализ на условията, в които комуникационната общност е поставена в момента. През тези няколко месеца колегите работеха неотлъчно с бизнеса и с всички заинтересовани страни, за да преминем заедно като общество през необичайните изпитания. Още през 2015 г. се заговори за промени, които ще преоформят изцяло комуникационния ландшафт (тук визирам онова ново черно “comms in time of disruption”). Те се случиха сега.

За нас, пиар специалистите, винаги е било характерно в предизвикателствата да откриваме възможност за промяна, чрез която да успяваме да реализираме още по-големи успехи и да разширяваме и обогатяваме дейността и полезността си. Не случайно това е и мотото на ПР Приз 2020 – Промените са ни в природата. Провеждането на юбилейното издание е символично и вярвам, че ще бъде прието като положителен знак от бранша и бизнеса като цяло.

Какво е новото в него тази година?

Новото е във формата на провеждане на конкурса. PR Приз 2020 ще бъде изцяло онлайн, както подаването на заявките, така и представянето на проектите и журирането. Онлайн оценяването ни позволява да разширим състава на журито и с участието на професионалисти, които работят в чужбина.

Особено се вълнуваме, че характерните за PR Приз публични защити на проектите ще могат да се проследят от много повече колеги. Те ще се проведат в Zoom и ще се излъчват наживо в интернет.

Съобразихме се с трудните условия и намалихме цените за участие във всички категории наполовина. Надявам се, че по този начин отново ще дадем трибуна на колегите да покажат най-добрата си работа, без това да ги затруднява финансово. С удоволствие споделям, че вече имаме и първите подадени заявки.

Пандемията принуди много от дейностите в пиара да се дигитализират. Сега започва бавно връщане към „нормалността“. Според теб обаче кои от тези промени са устойчиви – тоест, ще се запазят завинаги?

По мое мнение постоянната дигитализация е „нормалността“ и развитието на пиар индустрията в последните години го доказва. Нашата професия обикновено e една от първите, които започват да употребяват новите технологии за комуникация. Няма значение дали това е продиктувано от факта, че нашите клиенти и организации ги използват, или просто се опитваме да достигнем до някаква част от нашите публики – с технологиите, които използват те, за да комуникират. Поради тези причини смятам, че в дългосрочен план ние ще спечелим от пандемията. В крайна сметка само в рамките на няколко седмици много компании преживяха дигитална трансформация, за каквато преди това се говореше от години. Надявам се да няма връщане назад, а точно обратното – очаквам с течение на времето дигиталните технологии да започнат да се използват по-добре и по-ефективно с цел комуникация.

Според най-новия Edelman Trust Barometer глобалните нива на доверие в правителствата нарастват с безпрецедентните 11%, докато доверието в бизнеса бележи спад. Първото е обяснимо предвид пандемията, но как си обясняваш второто?

Доверието е валутата, с която всички ние работим. Факт е, че според проучването Edelman Trust Barometer доверието в правителствата не само нараства, но то е и най-високо за последните 20 години. Това се дължи на пандемията и на водещата роля в управлението на кризата. Когато информационният поток е над 90% пряко свързан с физическото оцеляване, всички други въпроси изглеждат незначителни. Този, който може да се погрижи за опазването на живота, печели. Не казвам, че всички правителства бяха адекватни, но за първи път от много години те трябваше да водят в комуникацията и да са проактивни. Именно те бяха тези, които затвориха бизнесите, ограничиха социалните контакти, разработиха мерки за справяне със ситуацията и социални мерки за пострадалите. Нека да вземем за пример България. Пресконференциите на Националния оперативен щаб бяха едни от най-чаканите и коментираните събития. Именно от тях разбирахме кога ще сме на работа, кой бизнес ще работи и кой не, и дори дали можем да излезем навън.

От друга страна, безпрецедентните мерки доведоха до сериозни икономически предизвикателства. Когато работодателят ти променя условията по договора, намалява работното време и възнаграждението ти, той неизбежно изглежда слаб и доверието в него се срива. Дори най-големите компании, които имаха ресурс да бъдат социално отговорни към служителите и клиентите си, и направиха значителни дарения в борбата с COVID-19, не успяват да компенсират имиджовите негативи за частния бизнес като цяло. Тоест за първи път от много време не бизнесът, а правителството трябваше да бъде проактивно към гражданите и бизнеса, а не само да реагира на техните действия, какъвто беше случаят до момента. Нашата задача като комуникационни експерти ще бъде да ускорим процеса на възстановяване.


Как се развива социалната отговорност на компаниите и каква е ролята на пиар специалистите в това?

Корпоративната социална отговорност мина дълъг път на развитие и осмисляне през годините от отделни жестове на съпричастност и единични кампании до цялостни политики, втъкани в бизнес стратегиите на компаниите. 2020 г. е трансформираща и в това отношение. Новите условия показаха много ясно в каква степен КСО е присъща за отделните компании и кои политики са част от ДНК-то на бизнеса. Най-бързо това пролича в отношението към служителите и партньорите. Employer branding-ът какъвто го познаваме вече е в историята. Компаниите, за които той е част от бизнес стратегията го превърнаха в партньорство със служителите чрез открит диалог, обосноваване на промените, споделяне на ограниченията. 

У нас COVID-19 предизвика изключително солидарни действия на бизнеса и на обществото. Отговорният бизнес подкрепи извънредните мерки, прилагани от правителство и инициира собствени проекти: дарения за закупуване на респираторни апарати, техника и консумативи за болниците; дарения на лекарства и средства за лична хигиена; на предпазни средства за служителите на реда; създаде се фонд за финансиране за действия на регионално ниво в подкрепа на медицинските обекти. Много от компаниите отвориха достъп до услуги или увеличиха обема им за безплатно ползване от клиентите. Сред имената на компаниите са Алкомет, А1 България, Америка за България, Виваком, Гурменица, Кауфланд, Лидл, Ситибанк, Софарма, Теси, Теленор България,Уникредит Булбанк, Фантастико, Фикосота, Хаос Груп и др. Българската стопанска камара стартира „Е-борса за взаимопомощ“, където фирмите могат да регистрират обяви за търсене или предлагане на продукти, услуги или възможност за ангажиране на служители, които в периода на извънредното положение бяха под риск от загуба на работно място. Това са примери за еволюция на философията за отговорно корпоративно гражданство. 

Тази еволюция минава през активния диалог и осмислянето на променените очаквания на обществото към бизнеса, към медиите, към правителствата в цял свят. Комуникационният специалист е посредникът в тези процеси, който има познанията и социалната чувствителност да инициира и съдейства за създаването и осъществяването на политики, които да бъдат част от стратегиите за развитие на бизнеса и да удовлетворяват променените изисквания на хората.

Очаква ли се пиар професията да стане по-динамична? Или по-важна при стратегическото управление и боравенето с информация?

Както вече споменах, хората, които се занимаваме с имидж, репутация и комуникации като цяло, имаме отговорността да оценим моментното състояние, да очертаем целта и да подготвим план за нейното постигане. Информацията винаги е била много скъп ресурс, но в свят, в който конспиративните теории и слуховете се преплитат с тезите на властта (Тръмп и произхода на COVID-19), управлението на внушенията и информационния поток става много по-трудно и изисква много по-сериозни умения. Бъдещето ще покаже как ще се промени обхватът на нашата работа, но моите очаквания са занапред на ПР специалиста да се възлага много повече от оформяне на послания и подготовка на интервюта и прессъобщения.

Какво е посланието ти към участниците в PR приз 2020 – и към пиар бранша въобще?

Смисълът на PR Приз винаги е бил да представя истинското лице на професията ни, което се характеризира с високи постижения, етично поведение, обществена ангажираност, а и с чисто човешка емпатия. Участниците във всеки следващ конкурс се изправят пред все по-трудната задача да са по-добри от конкурентите си, но и да надскочат себе си. Чрез откритите представяния те биват оценени не само от журито, но и от комуникационната общност, въпреки че нейната оценка не влиза в общия сбор. И всяка година виждаме изключителни проекти, много от тях с голямо обществено въздействие. Затова пожелавам на участниците в ПР Приз 2020 да спечелят най-добрите и стойностни проекти и кампании. В крайна сметка добрият специалист по комуникации трябва да бъде адаптивен, бърз и да може да превръща кризите и трудните моменти в ползи за своята организация или клиент. Така че не виждам нищо страшно в настоящия момент – поне за нашата професия. Убедена съм, че комуникационната общност може да бъде двигател за постигане на желаните промени. А ние вече сме доказали, че те са ни в природата.

Повече информация за конкурса в официалния сайт на БДВО.

Имаме нужда от смисъл повече от всякога

Любов… Време… Смърт… В един филм главният герой (шеф на голяма рекламна агенция) казваше за тях: „Тези три абстракции свързват всяко човешко същество на земята, защото копнеем за любов, иска ни се да имаме повече време и се боим от смъртта!” Това твърдение ни звучи още по-вярно днес, в този момент, в който времето сякаш бърза по-бавно, някак повече се боим от смъртта и намираме още по-голям смисъл в любовта.

Човекът, с когото ще ви срещнем, умее да разказва истории в 30 секунди и твърди, че реалността е най-голямата илюзия. Режисьорът Драго Шолев специално за Praktika в разговор с Мария Панайотова за случващото се в момента, борбата със самия себе си, търсенето на смисъл, българското рекламно производство и радостта от полъха на вятъра.

Ако в този момент трябва да филмираш случващото се тук и сега, какъв режисьорски подход ще избереш?

Този въпрос не се отнася само за извънредното положение, това е въпрос, засягащ авторството въобще през всички периоди и епохи. В известен смисъл всеки човек е автор и той се превръща в автор, най-вече когато дефинира своята гледна точка. Тоест изборът на „режисьорски подход“ е свързан с твоята съдба и той не може да бъде променян произволно.

Авторът се занимава с това да създаде огледало на живота. Няма значение дали пишеш поезия, създаваш мемета за интернет, рисуваш, танцуваш или снимаш филм. Ти винаги се опитваш да „огледаш“ живота в твоето произведение. Това до голяма степен е търсене на смисъл. Докато твориш, ти търсиш смисъл. Убеден съм, че творчеството може да осмисли човешки животи, въпреки че като продукт то само по себе си е безсмислено (особено, ако е създадено да събира одобрение или да се продава).  

Сега в извънредната обстановка имаме нужда от смисъл повече от всякога. Затова кризата е време на преосмисляне.  Тя ще промени много съдби и много хора ще се променят. 

„Човек не става режисьор, за да бъде щастлив, става режисьор, за да страда“. Цитирам те по памет, но нещо в този смисъл е твоето твърдение. Разкажи повече за режисьорските страдания днес?

Отново това разсъждение засяга всеки, който е избрал съдбата на авторството. Да се наречеш автор е от една страна призвание, но от друга е натоварено с отговорност и тежест.  Тръгването по невидимите пътеки на авторството в началото може да има предимно егоистични подбуди или да бъде породено от нуждата за повече внимание, да речем. Но тези, които продължат напред, знаят, че после се превръща в борба със самия себе си и битка в отстояване и отказване от принципи.  

Истинските автори са тези, които умеят да отстояват своите идеали в произведенията си. Успехът на автора обаче има две измерения – одобрение на публиката и одобрение на авторитетите, но и в двата случая авторът е зависим от чуждото внимание. Авторът е в оковите на нуждата на одобрение. Когато не получи очакваното одобрение, той страда. Така се поражда най-големият конфликт за всички артисти (включително и рекламистите) – всеки е разкъсван от противоречието между нуждата за одобрение и нуждата да отстоява собствените си идеали.  Това, ако не е страдание…

Колкото повече време минава, тези страдания стават ли по-малко или напротив – който трупа мъдрост, трупа тъга?

Според мен това е нерешим конфликт и той ще трае вечно. Може и да греша, но казвам какво чувствам. Със сигурност възрастта влияе на възприятията и опита, който си натрупал, помага да вземаш по-бързи и по-правилни решения, когато стане дума за творчески проблеми. Когато си млад, имаш други предимства, но ти си много повече под влияние на собственото си его и податлив на суета, което е нож с две остриета.  Егото е жизнено необходимо за оформяне на авторската позиция, но в големи количества може да е пагубно… Нещо като въглеродния диоксид на планетата! И трябва да се регулира.

Колкото по-наясно си със себе си, толкова повече страданията са по-поносими. 

В твоя сайт прочетох, че вярваш, че реалността е най-голямата илюзия и че искаш да разрушаваш илюзиите и да създаваш реалности. Как се създават реалности и как се разказват истории, когато разполагаш с време от 32 секунди, колкото е стандартната продължителност на един рекламен клип?

Занимавайки се с режисура, съм наясно, че живеем в илюзорен свят. Заобикалящият ни свят е съвкупност от фикции, които ни се представят за истини. Изграждаме своята реалност под непрекъснатото влияние на истории, които степенуваме не по истинност, а по убедителност. Ако илюзията е достатъчно убедителна, ние не си задаваме въпроса как става тя. В същото време фалшивите новини и манипулираната информация ни карат да се съмняваме във всичко и правят истината още по-трудна за разбиране. Всички сме чели изказвания на хора, които твърдят, че земята е плоска, че ни бомбардират с кемтрейлс или че вирусът е причинен от лошите, които имат за цел да изградят тихомълком 5G мрежа. Но не всички илюзии са тъпи: например вярата в свободата, свободният избор, свободното придвижване като даденост – последните дни показват, че тази свобода също е илюзорна и всички сме готови да се откажем от нея в името на какво? 

Но какво е истината? Човек има нужда от вяра повече, отколкото от истина. Ако тази потребност не може да бъде удовлетворена от религията, ще бъде заета от хазарта, да речем. Защото някъде дълбоко в нас всички ние сме убедени, че доброто съществува и ние го заслужаваме. Исус е убедил хората, че любовта, милосърдието и състраданието са по-силни от омразата, убийствата и лъжата. Това твърдение е дотолкова истина, доколкото всички ние днес сме убедени и вярваме в него. Истина е това, в което вярват всички.

В романа си „Бавно” Милан Кундера говори за две прости равенства от житейската математика: „степента на забавеност е правопропорционална на силата на паметта; степента на ускореност е правопропорционална на силата на забравата“. През близо 20-годишния ти житейски опит с рекламната индустрия „създал“ ли си някакви твои уравнения и формули за по-лесно решаване на понякога сложните задачи с много неизвестни в българското рекламно производство?

Рекламата, маркетингът и изобщо светът на брандовете са част от илюзията, в която живеем. Брандовете поддържат тази илюзия посредством рекламни бюджети, които се плащат от потребителите. Потребителите са готови да си платят, само ако илюзията е достатъчно убедителна. Рекламата и потребителите са в симбиоза, подобно на пчелите и цветята. Не могат да съществуват един без друг. Освен всичко останало те са качествено обвързани един с друг. Потребителите имат нужда от илюзията и брандовете задоволяват тази тяхна потребност. 

Смятам, че рекламата е друг начин да се огледаме в живота. Ако знаем как да четем рекламата, може да разберем много за тези, за които е предназначена. Аз съм свидетел почти на целия път на развитие на нашата си реклама.  Рекламната индустрия през годините се разви много откъм технологии, има много по-подготвена професионална среда и екипи отколкото преди.

Като проблем в локалната реклама бих посочил основно недооценяването на интелектуалния труд. На добрите идеи не се гледа като на нещо ценно и скъпо. И клиентите сякаш не искат да плащат за добри идеи. Бих казал, че голяма част дори не различават добрите идеи от посредствените. Като следствие на това слабо търсене на добри и оригинални идеи, рекламистите са принудени да взаимстват готови идеи отвън или да преправят вече виждани неща само и само да изпълнят лесно и бързо брифа. В обобщение мисля, че пазарът рязко и бързо ще дръпне напред, когато започне да се цени интелектуалният труд. Това правило важи и за архитектурата ни, музиката ни, писането ни и т.н. Ето една формулаJ  Качеството е правопропорционално на цената на вложения интелектуален труд.

След като свърши това, което всички преживяваме в момента, как ще се променят рекламните продукции? Какви са твоите очаквания и прогнози?

Сега всички по веригата търпят загуби и това е ясно и разбираемо. Предвиждам, че кризата ще завърши плавно, като постепенно започне да се отпуска режимът на изолация.  После дълго време ще бъдем подозрителни един към друг. Цените на прилепското месо за дълъг период от време ще се задържат надолу, поради ниско търсене.  Ще се радваме на полъха на вятъра като никога досега. Пак ще повярваме в свободата и тя отново ще стане реалност.

фотографии: Владимир Карамазов