AI Visual deep diving: Как да работим с Midjourney

На теория AI и Midjourney могат да помогнат много във всекидневието ни. И вече го прави за компании от най-различни сфери – медии, IT, маркетинг, издателства и т.н.

Но на практика трябва първо да разберем как да работим с него. Точно затова отново организираме тридневен платен курс за работа с Midjourney. Партньори в начинанието ни пак са талантливите Яна и Венци от Karadime Studio. Те ще те запознаят с тънкостите на програмата и ще ти покажат кои са най-добрите практики в използването ѝ. Не пропускай да си сред първите, които ще се запишат. Можеш да го направиш тук: praktika@thesmarts.eu.

А ако все още се чудиш дали обучението е за теб, включи се в безплатния ни уебинар на 29 март от 18:00 ч. на този линк.

На него Яна и Венци ще разкажат повече за опита си от първия Praktika курс през септември миналата година, както и от уъркшоп със студенти от НБУ, проведен през януари 2024 г. Ще споделят последни новини за развитието на различните инструменти за създаване на изображения и видео и ще представят накратко програмата за платеното обучение през април.

Всеки ще може да зададе въпросите си към тях и във втората част на уебинара Яна и Венци ще отговарят на всички. Така че ако не си сигурен дали ще ти бъде полезно, ще можеш да питаш всичко, което искаш да разбереш. Ето и какви ще бъдат темите на уебинара:

Първа част – 60 минути:

Теми:

1.            Впечатления от преминалия през септември курс в рамките на Praktika.

Очакванията на участниците и реакциите след края на курса. Положителни или отрицателни? Как хората от различни области на рекламата: дизайнери, илюстратори, фотографи, маркетинг и др. възприемат работата с Midjourney.

2.            Впечатления от преминалия уъркшоп в Нов Български Университет през януари тази година.

Творческа работа със студенти от специалност “Керамика” след проведен кратък образователен курс. Първоначални реакции и реакции след резултатите.

3.            Какво се промени от тогава?

Развитие на генеративните инструменти. – нововъведения и подобрения.

Нови версии на Midjourney.

Поява на нови усъвършенствани специализирани инструменти.

Развитие на ползването. Добри и лоши практики. Отговорности на автора.

4.            Анонс: Какво да очакваме в новото издание (семинар) на Praktika?

Как да използваме Midjourney по-ефективно.

Ще преминем през обучителен курс – основни параметри и команди.

Последни версии.

Преглед на примери с различни техники на генериране, направени от нас и от различни автори в световен мащаб. Практика и работа с участниците.

Втора част 60 минути:

Въпроси и отговори.

Скоро тук ще публикуваме и пълната програма на обучението.

А ето и пълната програма на обучението, което ще се проведе между 17 и 19 април:

Програма:

Ден 1 (4 часа)

– Познаваш ли Midjourney и други генератори на изображения? Кратка дискусия и споделяне на впечатления и опит.
– Въведение в работата на визуалните генератори. „Краде“ ли Midjourney изображения и стилове и какъв е процесът на възпроизвеждане на образи? Какво е латентно пространство?
– Сравнение на човешките реакции след появата на революционноo нововъведение – преди и сега. Как променя всекидневието ни изкуствения интелект? 

Почивка 

– Първи стъпки в Midjourney. Основни настройки и регистрация.
– Юридически въпроси. Правата върху изображенията, генерирани с изкуствен интелект.
– Възможности и визуални стилове на версии от 3 до 6. Коя е най-подходящата за теб и твоята работа?

 Ден 2 (4 часа)
– Анатомия на промптовете.
– Общи настройки, бутони и команди.
– Команди и параметри. Примери с версии Niji 5, 5.2 и 6.
– Формати и разглеждане на примери с различно качество на изображенията. „Inpainting“ и „Zoom Out“ за допълнителни детайли.
– Палитри, видове композиция и кадриране.
– Епохи, артисти и различни стилове. Ключови думи „core“ и забрани.
– Видове команди за вариации – силна и фина вариация. Параметри на изображенията.
– Параметри за намаляване на случайността на алгоритъма и създаване на по-точно копие на първоначално генерираното изображение.

Почивка 

– Примери и трикове за генериранe на изображения в различни области на работа – фотография, архитектура, анимация, реклама, графичен и уеб дизайн.
– Примери за промптове от различни автори. Как работят, ако ги използваме. AI халюцинации.

 Ден 3 (4 часа)
– Практическа работа с Midjourney.
– Работа с архива на програмата.
– Довършителна работа с Adobe CC.

Кои са Яна и Венци

Яна Карадимова

Художник с 20-годишен опит в графичния и уеб дизайн. Изучава графика и декоративна пластика, след което завършва магистратура – “Графично и пространствено проектиране” към Нов Български университет – София. Преминава обучение в гр. Лозана – Швейцария. Като дизайнер в Графично студио към Българска Народна Банка, участва в разработването на множество гилош системи, графични мрежи за ценни книжа, дипломи и документи с висока сигурност.

През годините е работила в различни сектори, предлагайки решения за брандинг, дизайн на периодични печатни издания, уеб дизайн и потребителски интерфейси (UI).

От 2022 г. е насочила фокуса си към визуалното генериране с Midjourney, като активно споделя своя опит чрез уъркшопи и семинари.

Венцислав Вълев

Роден през 1979 г. в град София. Мултидисциплинарен дизайнер с 20+ години опит в графичния и уеб дизайн. Завършил ПГИИ Проф. Николай Райнов – София с профил – графика, плакат и текстил. Продължава образованието си в специалностите “Визуални изкуства и комуникация” в Нов Български университет – София.

Работил е за множество български и международни компании и организации в различни сектори. Занимава се с изследвания, свързани с генерирането на изображения повече от две години. Преподава основи за работа с Midjourney и напреднали практики и методи за контрол в създаването на изображения чрез “prompting”.

Сънят на машината в ръцете на човека

Midjourney се превърна в основен инструмент за работа на много дизайнери и създатели на визуално съдържание. В духа на новото нормално те каним на курс за опознаване на програмата и работа с нея „Сънят на машината в ръцете на човека“.

Обучението е организирано от Praktika и KARADIME Studio и по време на него ще се запознаеш с възможностите за генериране на изображения с AI платформата.

Курсът ще се проведе в три последователни дни в зала Boulevard 138. Нашите обучители ще бъдат Яна и Венци от KARADIME Studio – едни от най-опитните творци, използващи Midjourney всекидневно. Те умело съчетават своя над 20-годишен опит с новостите в областта на дизайна и визуалните изкуства и подобряват всичките си процес чрез AI технологиите.

В рамките на курса ще имаш възможността да разгледаш различните версии на платформата, ще се научиш как да описваш насоките си към нея и да ѝ даваш най-точните команди, за да получиш максимално качествени изображения.

/imagine безброй много начини да изразиш себе си чрез своето творчество.

Период на провеждане на курса: 19-21.09.2023 г. от 13:00 до 17:00 ч.

Цена на курса: 390 лв. без ДДС

Плащането се извършва по банков път. За потвърдите участието си е необходимо да ни пишете на praktika@thesmarts.eu.

Изисквания към участниците: Да разполагат със собствен компютър с инсталирана версия на Midjourney.

За повече информация за събитието, не се колебай да ни пишеш на Фейсбука на Praktika или на praktika@thesmarts.eu.

ПРОГРАМА

Ден 1: 4 часа програма

– Отворен въпрос: Кой какво знае и кой генератор е ползвал досега, за да създава изображения с ИИ. Споделяне на впечатления

– Въведение Ползи от ИИ в Дизайна и Изкуството

– Почивка

– Версии на Midjourney – Въведение

– Защо е добре да ги познаваме и начини за използваме в различни случаи

– Midjourney v3 разяснения по развит пример и изображения от различни автори

– Midjourney v4 разяснения по развит пример и изображения от различни автори

– Midjourney Niji Model v4 разяснения по развит пример и изображения от различни автори

– Midjourney v5 – 5.2 разяснения по развит пример и изображения от различни автори

– Midjourney Niji Model v5 показваме един развит пример и изображения от различни автори

– Сравнение на подкана в различните версии

Ден 2: 4 часа програма

– Създаване на промпт

– Kоманди и параметри – информация, примери

– Почивка

– Примери на построени подкани от различни автори трикове

– Фото и печатни техники подпомагащи визуализациите – информация, примери, трикове

Ден 3: 4 часа програма

– Развитие на изображения от посетилите практиката

– Довършване с Adobe Photoshop Beta (Adobe Firefly). Optional

Марката може да расте във време на пермакриза

Първо, какво е пермакриза – това е продължителен период от време на нестабилност и несигурност, предизвикан от серия катастрофи.

На пръсти се броят периодите в последните 100 години, когато напредналите нации в Северното полукълбо са се сблъсквали с толкова дълго продължаваща криза. Тъкмо, когато решихме, че пандемията е приключила, глобалната икономика забуксува, веригите за доставки се претовариха, цената на енергията хвръкна и Владимир Путин реши, че трябва да възроди СССР, започвайки от Украйна.

Тази поредица от събития логично води до пробуждането на Ктхулху и изплуването му от океана, за да превземе света до края на 2023 г. или най-късно през 2024 г.

Извън рамките на шегата в традиционното си проучване в края на изтичащата година Алфа Рисърч показаха почти рекордно нисък процент на българи, които очакват 2023 г. да бъде по-добра.

Какво искат жените хората

Всеки ден хората, на които рекламата се опитва да въздейства, изпитват трудности дори в спокойни времена. Състояния като сегашното съвсем ги изправят на нокти. Да видим как стресът променя начина им на взимане на решения и къде и как марките, за които работим, могат да им помогнат.

Нобеловият лауреат Даниел Канеман разделя мисленето на две системи – първата отговаря за бързите реакции, интуицията и автоматичното взимане на решения без влагането на много мисъл; втората е бавната, задълбочена и аналитична система, която изисква да отделим значителна енергия в обмислянето на решението.

Когато сме под стрес Система 1 взима контрола и решенията ни са плод на изградени навици, връщаме се към старото и познатото и се стремим всячески да придобием чувство за контрол над ситуацията.

Дайте контрол

Толкова много мразим промяната и несигурността, че сме в състояние да взимаме решения, които в дългосрочен план да ни поставят в по-лоша ситуация. Например хората могат да предпочетат фиксирана лихва по ипотечен кредит. Дори и това да им създаде по-високи разходи в дългосрочен план, в момента им дава яснотата и сигурността, които толкова им липсват.

Стресът намалява способността на мозъка да филтрира нещата, които ни разсейват. Когато сме стресирани, вниманието ни често е насочено към това, което предизвиква тревога или страх и затруднява съсредоточаването върху други задачи.

В такова състояние е много трудно да привлечем вниманието на човека към тривиални продукти и услуги, а да си признаем – огромната част от продуктите и услугите са точно такива.

За да им бъдем полезни, трябва да намерим как да премахнем част от стреса им. Можем ли да им дадем сигурност като им обещаем фиксирани цени, съкратени процедури или по-лесен достъп до услугите ни, ще спечелим одобрението на тяхната Система 1 на мига.  В такива времена послания като „Замразяваме цените на 1000 продукта“ на Кауфланд, например, вършат най-добре своята работа.

Промяната може да дава сигурност

Също толкова трудно е да ги заинтересоваме с иновативни предложения, които биха внесли допълнителна промяна в и без това обърканото им всекидневие. На пръв поглед ирационално, ала всъщност логично хората са склонни да прегърнат всяка нова технология, стига тя да им дава повече контрол над всекидневието и чувство за сигурност.

Продажбите на електрически коли растат. Същото важи и за устройства, които помагат за по-ефективното управление на електрическите уреди у дома. Производителите на техника, които залагат на енергийната ефективност на устройствата си могат да разчитат, че ще привлекат лесно вниманието на хората в търсене на дългосрочни решения. Инвестицията в подобни устройства и технологии дава на хората чувството, че засилват контрола върху бъдещите си разходи.

Carpe diem

Ирационалността ни прави хора и във времена на стрес това се проявява по най-различни начини. Когато от телевизията, Фейсбук и вестниците всеки ден ги облъчват негативни и стряскащи заглавия и новини, част от хората прибягват до ескапизма като защитен механизъм. Защо да мисля колко зле може да стане утре, като днес се чувствам добре? В пазарите от Западна Европа, почивките, записани през туристически агенции са с 25% над нивата отпреди пандемията. Пазарът на луксозни стоки също се радва на добри продажби. За да си оправят настроението, хората, които могат да си го позволят днес си правят малки, скъпи подаръци, създавайки си усещането, че всичко е наред.

Ако можете да позиционирате продукта или услугата си като малък жест, антидот на злободневието или ваксина срещу лошо настроение, времена като сегашните ви дават поле за развитие.

За съжаление този фокус върху днешния ден, главоболията как да платиш сметките и да останат пари и за друго карат хората да отлагат важни въпроси, включително и да се погрижат за здравето си. Българите традиционно са скептични към профилактичните прегледи, а в стресови ситуации дори и конкретни здравни проблеми започват да остават на заден план, избутани от стреса на деня. Можете ли да направите живота им по-лесен, така че да обърнат внимание на себе си? Можете ли да им предложите продукт или  услуга, с които да се погрижат за здравето си?

Надеждата не умира

В стремежа си да не се отчайваме, когато нещата тръгнат зле, ние ставаме жертва на когнитивната склонност към оптимизъм – обикновено преувеличаваме шансовете нещата да ни се разминат. Това си личи много добре в споменатото в началото изследване на Алфа Рисърч – в него 53% очакват 2023 г. да бъде по-лоша за света, 58% отговарят така за България, но едва 30% очакват годината да бъде по-лоша, когато става въпрос лично за тях и тяхното семейство.

В подобно проучване във Великобритания резултатите са още по-любопитни – въпреки негативните ефекти от Брекзит и поскъпването на енергията 53% от анкетираните от Ipsos очакват 2023 г. да бъде по-добра от 2022 г.

Може би затова и по време на най-тежките моменти от пандемията най-добре представящите се тв реклами бяха тези,  в които нямаше и помен от „тези тежки времена“ и каквито и да било препратки към ковид. Затова и можем спокойно да планираме комуникацията си така, че да не говорим как в настоящите трудни моменти сме до своите клиенти. А просто да им дадем нещо, което да хване вниманието им, да ги забавлява в рамките на 32 секунди и да остави достатъчно силен спомен у тях, така че когато изпитат нужда от продукт или услуга от нашата категория да се сетят за нас, а не за конкуренцията.

ЩЕ БЪДЕ, ЩЕ

“Джена, телепортирай ме” си остава филмовата реплика, по която съм въздишал най-много като невръстен, въображаем осми член от групата на Блейк. Попивах ненаситно книгите на писателите-фантасти Кир Буличов, братя Стругацки и Айзък Азимов. В съзнанието ми бъдещето представляваше мечтано съвършенство, в което не се движим по асфалт, а облаци. В аналоговата сивота на осемдесетте години на миналия век моите кумири бяха робот на име R2D2, двуметрова полу-маймуна с патрондаж и космически кораби, напомнящи на автоматични перални. 

Когато за пръв път майка ми получи такава пералня, придърпа табуретката, седна срещу нея и един час не мръдна – вторачена във въртящата се вселена от мокри цветове. На въпроса ми какво прави, отговаряше замечтано “Как какво… пера!”. Стоеше свита на ниска табуретка пред подскачащата “Перла”, без да прави нищо. Не само защото беше свикнала, че прането е ръчен труд, просто автоматичната пералня беше нейната осъществена научна фантастика. 

Личните ми сблъсъци с бъдещето започнаха с електронния часовник и ми донесоха облекчение. Класическият циферблат изискваше доста сериозно замисляне за определяне на времето, противно на всяка детска логика. Наистина, замислете се – шест понякога е шест, но друг път е трийсет, четири е двайсет, а девет може да бъде петнайсет… Да, електронният часовник бе спасител от бъдещето. Моят беше без копчета за калкулатор, за съжаление – в класа един съученик имаше такъв, всички му завиждахме. Но пък като задържах единия бутон на дисплея светваше лампичка, което си беше истинска телепортация, нищо че смъкваше чувствително живота на батерията. 

Като стана дума за батерии – веднага се сещам за любимия уолкмен, който представляваше преносимо пластмасово гнездо за аудио-касетка и слушалки с меки накрайници – всичко това в небесно-син цвят. Батериите почти издържаха да изсвирят едната страна на касетката – като я обърнех почваше да заваля и вие, но пък каква гъзария е да отидеш до хлебарницата за един бял “Добружда” докато слушаш “Иръпшън” или “Бони М”. 

Между другото, касетките за пръв път превърнаха музиката в достъпен наркотик. Презаписвахме, изтривахме, добавяхме. Двукасетъчен касетофон вкъщи означаваше, че си дилър – истински бог, който може да прехвърли музиката от една касетка на друга. 

Въпреки това не ревахме много като се появиха компакт-дисковете. Лъскавите плоски кръгчета бързо ни завъртяха главите. Имаше нещо извънземно в тях. Известно време след това се появиха и първите диск-чейнджъри за автомобил. Зверска гъзария – кутия в багажника, в която има няколко гнезда за дискове. Сменяш музиката от плеъра в таблото и се молиш да не друса много по паветата, защото парчетата почват да заекват неприятно. 

Съвсем се пренесох в бъдещето с компютрите, естествено. Като ученик имах сблъсък с “Правец”, но черно-белият му свят ми беше показал основно магията на играта “Каратека”, а от онзи невъзможен език “Бейсик” така и не успях да науча повече от две команди. 

Помня като докараха първия компютърен сървър в радиото, където бях започнал работа, съвсем в началото на 90те. “Ай Би Ем”, доставка за няколко хиляди долара, директно от Щатите. Опразнихме една стая, за да поставим белия куб с размери на фризер. Страхопочитанието ми към този уред беше несравнимо. Имах усещането, че лично Йода го е извадил от дълбоката река, с помощта на мисълта си. Всъщност изобщо не ми достигаше въображение да си представя какво точно може да прави този бял гигант, който отделяше звуците и топлината на няколко акумулиращи печки. 

Скоро след това нещата станаха съвсем футуристични – закупих си първия личен компютър. Имаше копче за “турбо”, което ми даваше усещането, че ще се лети, но май не се отразяваше никак на бързината, с която едва се отваряха файловете от шумната дискета. На тази машина от бъдещето натраках първата си книга, докато пишещата машина “Марица” гледаше ревниво изпод леглото. 

Някъде по това време модерният свят ми предостави пейджър, което беше малка досадна твар, която ми предаваше съобщения от потърсили ме наглеци, с които се свързвах като им звънна обратно – обичайно хвърляйки пари за вече станалите скъпички улични телефони. Да, общуването започна да се превръща в скъпо удоволствие, но цена нямаше гордостта да държа в ръцете си първия си мобилен телефон. Като казвам ръцете си, наистина имам предвид и двете – първата ми слушалка не се събираше в джоб. 

После по някое време, около 96та, влязох в интернет и не съм излизал от тогава. 

Всичко това се случи пред очите ми – в моя, а сигурно и във вашия живот за някакви 15 години. Последвалите 30 изцяло промениха всичко. Животът ни днес е технологично съществуване. Почти няма дейност от ежедневието, в която да правим нещо изцяло аналогово, а вече няколко поколения стават възрастни без да помнят изобщо онзи, предишния свят.

Всъщност последното столетие от съществуването си човечеството отдели на важната цел да превърне машините в хора – с тайната идея те да го заменят в много дела. Това вече е факт. Машините произвеждат, работят, създават. Само че паралелно, и сякаш без да усетим, човеците се превърнаха в машини. Все по-бездушни, ръководени, зависими или лесно заменими индивиди. 

В последните години влязохме в нова фаза. Започваме да осъзнаваме завършената си метаморфоза все по-болезнено и вече се оглеждаме за изход. Дори не си даваме сметка за това, но вече търсим пътя, който ще ни отведе обратно към човешката ни същност. Това ще мине през преоценка на нещата, които ни правят хора – например да преоткрием емоциите, силните чувства и да отпушим тяхното изразяване. За съжаление тези емоции не са само положителни. Ръка за ръка с щастието, любовта и емпатията вървят завистта, подлостта, омразата. Това е причината в момента бурните емоции с всякакъв оттенък да вилнеят не само в душите, но и в поведението ни. Да си крещим в лицата, да се хващаме за гушите, да рушим сякаш собствения си свят, но и да ставаме по-състрадателни, да помагаме повече, да мислим за другите. Цената на този катарзис, през който минаваме, е висока. Но ще трябва да я платим. 

Моето лично откритие от последните години е, че живея във фантастичните книги от детството ми. И щом е така – правилата за живот трябва да бъдат също извадени от тези овехтели страници. Да си припомним Трите закона на роботиката, написани от Айзък Азимов:

  1. Роботът не може да навреди на човешко същество или чрез бездействие да причини вреда на човешко същество.
  2. Роботът трябва да се подчинява на заповедите, получени от човешки същества, освен когато тези заповеди влизат в противоречие с Първия закон.
  3. Роботът трябва да защитава съществуването си, освен когато това влиза в противоречие с Първия и с Втория закон.

А сега направете малък експеримент – заменете думата “робот” с думата “човек”. Ще осъзнаете, че всъщност тези правила са достатъчни, за да направим нещо много важно. 

Да се превърнем отново в хора. 

.

.

.

.

.

статията е от списание BusinessGlobalMagazine

Само този, който знае истината, може да лъже

Колеги, ние сме тук, защото вярваме, че честната и отговорна комуникация ще завладее света, докато лъжата успее да си избърше калните ботуши. Тук сме, защото знаем, че професията, към която толкова гордо принадлежим, дава онази сила, променяща бизнеса и света към по-добро. И благодарение на силата, която притежаваме да управляваме информацията, прави отношенията между хората по-стойностни, а спойката между тях по-силна.

И така, добре дошли на всички, които след една проклета пандемична пауза отново са събираме на вдъхновяващ дискусионен ПР форум, организиран от БАПРА и с доста представително участие на авторитетни български и международни специалисти. Посветихме този форум на истината – и в частност на печелившата истина и на новите възможности, които тя предоставя. Направихме го в момент, когато на километри от нас един агресор разпалва реална война, по кошмарен начин съчетана с информационна  – а както знаем, във всяка една война първата жертва е точно истината. Всъщност, това прави отговорността на нас, ПР специалистите по света, още по-голяма.

Няколко думи за истината.  В живота си често употребяваме изразите „жестока истина“ и „благородна лъжа“, и както Карел Чапек казва, може би причината за това е многото натрупан горчив опит с истината, поради което тя от време на време започва да има и леко незавидна репутация. Но той също така казва, че е хубаво, когато истината се определя от действителността, но още по-хубаво ще бъде, ако действителността се определяше от истината. И че най-добри са тези истини, от които действителността може да стане по-добра.

Ние, ПР специалистите, знаем, че само добре разказаната истина може да допринесе за това организациите и хората да бъдат вечнозелени или да ги направи легендарни. Владеем силата на думите, управляваме каналите, правим наистина въздействащи кампании, както се видя на церемонията по награждаването на BAPRA Bright Awards. И когато насочваме всички тези супер сили в правилната посока, се случват чудеса. Нещо повече, ние можем да открием истината, дори и да е затрупана под тонове баластра, и да я разкажем добре. Защото само този, който знае истината, може да я прикрива. Може да лъже.

Само този, който знае истината, може да лъже.

Няколко думи за технологиите. Те са нашият естествен съюзник, те са тези, с които отдавна сме направили коалиция и няма нито една причина да се опитваме да я поставяме под въпрос. Технологиите ни помагат да научим истината за едно или друго нещо и за да може тя да достигне до възможно най-голям брой хора. И въпреки дискусиите, свързани със заплахи от това какво ще направи изкуствения интелект с работата ни, ние, ПР специалистите, сме едни от най-малко стреснатите на тази планета. Защото владеем силата на технологиите и защото знаем, че най-голямата заплаха пред нашата комуникационна индустрия не е изкуствения интелект, а естествения мързел. И технологиите ще продължават да играят огромна роля в живота ни, но те не могат да имат поне две неща, които имаме ние и които са в основата на великите кампании – вдъхновение и ентусиазъм.

Няколко думи за печелившата истина. За мен едно от ключовите предизвикателства пред ПР в близките години ще продължава да бъде измеримостта на резултатите. Всичко ново, което навлиза като практики, изискванията, които поставя дигитализацията, ще ни карат все повече да работим за постигането на устойчиви комуникационни резултати. И това ще повлияе на имиджа на професията по най-добрия начин, ще ни постави на масата, където се взимат големите решения – ако вече не сме там.

Смятам, че в основата на постигането на устойчиви комуникационни резултати е именно печелившата истина. На края на днешния форум със сигурност ще сме по-наясно каква е тя, но мисля, че нейната фигура може да бъде видяна и сега. Тя е тази, която прави бизнеса и обществото по-добри в дългосрочен план, дори и краткосрочните позитиви да са невидими или никакви. Съвършенството в професията ни означава да комуникираш факти, да го направиш по най-добрия начин, да знаеш какъв резонанс ще предизвикат в обществото и да носиш отговорността за това. Тя означава и да знаеш как комуникациите допринасят за едно по-добро общество и да взимаш предвид това в кампаниите, които създаваш. И това е една от големите нови възможности, които са на хоризонта и която трябва да сграбчим час по-скоро.

Ще бъде ден, когато комуникациите ще местят планини. И кога този ден ще настъпи, кога ще се съмне, зависи само от нас.

А сега, пожелавам успех на ПР форума и нека всеки от нас да си вземе по едно или няколко неща от него, които ще ни помогнат да променим света към по-добро.

Чашата е наполовина пълна

На 27 март в Praktika направихме събитие „По-щастливи от очакваното“, на което представихме резултатите от проучването на BluePo!ntза щастието на българите през 2023 г. спрямо 2018 г. Данните показват оптимизъм, с който е заредена нацията ни, въпреки кризисните времена, през които преминаваме. Според Световното изследване на ООН, страната ни се нарежда на 77-мо място в класацията за най-щастлива нация, или точно по средата между всички 150 държави – чашата е наполовина пълна, придвижили сме се осем места напред, спрямо предходната 2022 г. Тези данни подкрепят резултатите от проучването на Bluepoint – българите са по-щастливи от преди пандемията.

За нас беше удоволствие да си партнираме с BluePo!nt по този така интересен и ,,щастлив“ проект. Заедно с водещи експерти-практици, организирахме дискусия в три основни направления – лично, кариерно и семейно щастие. Гост-говорители на събитието бяха Ирена Жотева (управляващ партньор, HILL International Bulgaria), Младен Владимиров (психолог) и Юлиан Добрев (управител и директор „Анализи“, BluePo!nt).

Ето и някои от най-ключовите акценти от проучването:

  •  Близо 60% от българите очакват положителна промяна в живота си през 2023 г.
  • 42% от респондентите вярват, че държат щастието си в свои ръце.
  • В топ 3 на спонтанните отговори, изследващи дефиницията за щастие, част от проучването, се подреждат здраве (27,3%), спокойствие (16,9%) и здраво семейство (15,5%).
  • Най-ключовите приоритети са отново насочени към осигуряване на добро бъдеще за децата (95,2%), следвани от постигането на финансова независимост (96% или над 3% ръст спрямо 2018 г).
  • За 70,6% от българите е все по-важно да отделят време за благотворителност. Едва след това по степен на важност се подреждат високата работна позиция (60,1%), новите придобивки – автомобил (22,2%), дрехи (25,6%), и пътуванията в чужбина (19,8%).
  • Резултатите показват ръст в склонността за живот в България – 72% спрямо 67,6% през 2018 г.
  • 73,7% от анкетираните са удовлетворени от своя стандарт на живот днес, спрямо 67,3% през 2018 г.
  • 59,5% очакват положителна промяна през 2023 г.

Партньор на събитието „По-щастливи от очакваното“ бе „Престиж 96“, чиято мисия е създаване на качествени продукти, които носят радост.

Резултатите от проучването можете да откриете тук

За цената на ПР

Цената винаги е свързана с ценността. Дали повече икономически или повече езиково, не е особено важно. Която и да е стока или услуга получава цена, за която е възможно да бъде продадена, като в същото време отразява и ценността, която има тя за купувача или клиента. В този смисъл цената е и силен комуникационен носител. Но за това – друг път.

В края на миналата година излезе проучване на влиятелните комуникационни асоциации PRCA и ICCO, което показа, че 56% от ПР агенциите по света възнамеряват да увеличат агенционните си възнаграждения в следващите 6 месеца. От тях само 8% смятат нарастването да е с над 20%, но 46% планират да преговарят с клиентите си за увеличение с около 10% – или направо да го фиксират в новите проекти. Тези намерения са свързани както с променената икономическа ситуация в света, така и с усъвършенстването на процесите за постигането на заветната цел – комуникациите да имат все повече добавена стойност за бизнесите.

Всичко това възроди някои дискусии за цената и стойността на ПР услугите и дейностите в страната ни, особено от страната на агенциите. Тоест – става въпрос за агенционните такси и най-вече за възнагражденията за идеи и стратегии. Въпросите въобще не са малко – как да не допуснем девалвиране на идеите, как да задържим талантите, как да осигурим повече добавена стойност, ако се налага да се режат разходи, кои да бъдат те, и още много други. Въпроси, които си задават комуникационни специалисти по целия свят.

Специално при нас обаче, дискутирайки темата за възнагражденията в ПР, е важно да вземем предвид няколко съображения.

На първо място, очевидно е, че професионалното ниво на ПР в страната ни се покачва през последните години. Може да е пристрастно, но ще го кажа директно – покачва се стремглаво. Доказателство за това са многочислените признания за агенциите от страна както на компаниите (което е по-ценно), така и на международната сцена – като награди от конкурси. Извън самопотупването по рамото, това означава нещо изключително важно: ценността на услугите, изразена в пряко влияние върху бизнеса, се повишава.

На второ място, това, което наричаме „битка за таланти“ вероятно вече е клише, но е нещо, с което няма как да не се съобразим. Добрите и перспективните специалисти, идват с нови знания и умения и, естествено, имат своите изисквания и очаквания. И още – динамиката е страховита, има нужда от постоянни инвестиции в нови знания и умения. Казано с друго клише: в съвременния свят трябва да тичаш все по-бързо, за да останеш на едно място. И това е свръх валидно именно в комуникационните професии.

И на трето място, една добра комуникационна стратегия, ценна идея, дори един впечатляващ лайфстайл текст изискват време. Те не се раждат в кратък евристичен момент от лежащ на дивана самороден талант. Те са концентрирано знание, сбор от умовете на повече хора и краен резултат от много четене, ровене, мислене, дискусии, отхвърляне на едни предложения и доразвиването на други, смяна на посоката при появата на нова информация и какво ли още не. Всичко това изисква хора и време. Но пък с колкото повече от тях разполагаме, толкова по-голяма е вероятността успехът на кампанията да се случи и това да не е по случайност.

Тоест, цената на ПР услугите няма как да не се променя в дългосрочен план. И няма как зад това да не стои още повече добавена стойност. Двете неща вървят заедно. Дори не едно след друго, а заедно, едно до друго. И това е още една предпоставка за повишаването на професионализма в дългосрочен план, от което могат да спечелят всички.

Всъщност, по всичко личи, че предстои и още едно важно развитие. Еволюцията на професията и включването на все повече стратегическа работа означава, че практиките са вече максимално близо до това, което правят консултантите. Годините на проби, грешки и привличане на ноу-хау от по-развитите пазари са установили, че при това положение най-добрият начин за формирането на възнаграждения е на база почасови ставки на различни нива специалисти и брой изработени часове. И особено когато става въпрос за стратегическа работа, тази форма на ценообразуване се превръща във все по-често срещана практика при агенциите в страната ни.

Другият вариант, разбира се, си остава ценообразуването по конкретни дейности – статия, публикации в социалните мрежи и други. Има даже малки играчи, които предлагат предварително сглобени пакети – толкова текста и толкова видеа месечно за толкова пари. Разбира се, всеки има право да съществува под слънцето и да предлага глупости в рамките на закона, въпросът е, че от това трудно могат и двете страни да извлекат съществени и дългосрочни ползи. На първо място, това за тактически решения, несъобразени с конкретната ситуация. На второ, това не отчита времето за координация и колко преправяния ще има, например, предложения текст. Ако те са свързани с дискусии за усъвършенстването – така да бъде, но ако са резултат от грешен бриф или клиентът си е променил мнението, това трябва да бъде остойностено.

Каквито и да са финансовите практики, те трябва да отразяват достатъчно отговорно и обективно работата на специалистите, като се отчита и непрекъснатата необходимост от професионално развитие. Всъщност, това е цената на идеите – да платиш за нещо, което не само нямаш време, възможност или умения да направиш сам, а и няма смисъл да го правиш. В крайна сметка синергията в бизнеса се получава тогава, когато се съберат много мислещи по различни теми умни глави. И това е базата, върху която изграждаме така необходимата добавена стойност, независимо дали става въпрос за ПР или за нещо друго.

Още малко икономика за финал. Всички знаем за невидимата ръка на пазара. Въпросът е, че от време на време тази ръка ни показва среден пръст. И всъщност само и единствено от нас, ПР специалистите, заедно с представителите на компаниите, зависи да не е така. Как да намерим перфектния баланс? Като следваме принципите на справедливата и удовлетворителна цена за ПР. Тя е нещо повече от мястото, където се срещат търсенето и предлагането. Тя е оценка на ценността.

ИДЕИТЕ, НА ПРАКТИКА

Представяме ти „Идеите, на практика“ – новият майсторски клас за реклама и PR на Praktika, The Smarts Group и НБУ.

По време на обучението ще си говорим за тънкостите в създаването на успешни комуникационни кампании – как се случва творческият процес, как да вдъхновим екипа, за да даде най-доброто от себе си и какви са разликите между клиентски и творчески бриф.

И още: стратегията в PR и рекламата или как да направим така, че посланията да достигнат успешно до потребителите?

Не на последно място – какви са тайните на доброто презентиране пред клиента или мениджмънта и как самите ние да бъдем добри клиенти пред подизпълнители и инфлуенсъри.

🔹КАК ДА УЧАСТВАШ

Могат да участват студенти бакалаври и магистри в НБУ. Всеки, който иска да се включи, трябва да попълни формуляр за участие и да го изпрати на praktika@thesmarts.eu в периода 14 до 28 април 2022 г. Одобрените участници в курса ще бъдат уведомени по мейл на 4 май 2022. Побързайте, местата в курса са ограничени!

🔹ФОРМУЛЯР ЗА УЧАСТИЕ

🔹КОГА СТАРТИРА

Класът стартира на 9 май и продължава до 3 юни 2022 г. Разпределен е в 7 модула, които ще се проведат в НБУ от 18.00 ч. до 21.00 ч. Пълната програма ще бъде изпратена до участниците в курса.

Всички успешно преминали курса ще получат сертификат от PRAKTIKA.

🔹ПРОГРАМА


9 май 2022, 18:00-21:00 ч.
Модул 1. Как агенцията и клиента запалват искрата на вдъхновението

Проучвания, дефиниране на проблем. Пазар, конкуренти, състояние и имидж на бранда, предишни кампании. Как дефинираме основния проблем на бранда? Стратегия в рекламата и PR.

11 май 2022, 18:00-21:00 ч.
Модул 2. Как се случва творческият процес?

Разлики между клиентски и творчески бриф. Брифът (заданието) от клиента – как да го разчетем? Проучване на потребителските навици и нагласи и извеждане на инсайт. Подготовка на бриф и брифиране. Как да вдъхновим екипа? Особености в рекламата – подготовка на бриф към творческия екип (творчески бриф). Изкуството за запалим криейтивите, за да дадат най-доброто от себе си.


16 май 2022, 18:00-21:00 ч.
Модул 3. Творчески процес и намиране на вдъхновение

18 май 2022, 18:00-21:00 ч.
Модул 4. Брейнсторминг

Подготовка на брейнсторминг сесии. Техники. Отношение към идеите, преценка за техния потенциал.


25 май 2022, 18:00-21:00 ч.
Модул 5. Разработване на идеи и изпълнение на стратегията
Избор и разработване на идеи. Стратегията в PR и рекламата. Make it PR-able. Как да направим така, че посланията да достигнат успешно до потребителите? Избор на канали.

27 май 2022, 18:00-21:00 ч.
Модул 6. Презентация и защита на идеите
Представяне на идеите пред клиента или мениджмънта. Тайните на доброто презентиране. Разработване на презентация. Подготовка на екипа. Как да задържим хубавата идея и в реализацията. Оценяване на идеите от страна на клиента.


31 май 2022, 18:00-21:00 ч.
Модул 7. Реализация

Как да вдъхнем живот на идеята? Работа с подизпълнители. Инфлуенсърите – новото черно в комуникациите.

3 юни 2022
Последна среща за дискусия и сертификати

🔹ЗА ЛЕКТОРИТЕ

Лекторите са практици с доста богат опит в областта на рекламата, маркетинга и PR – това са хора на високи позиции в The Smarts Group и мениджъри на водещи компании в страната.

🔹ЗА PRAKTIKA

Ние те срещаме очи в очи с хората, които познават не само теорията, а и практиката на професиите в маркетинга и рекламата: дизайн и копирайтинг, стратегическо планиране, работа с клиенти, продуциране, медийно планиране и връзки с обществеността.

Рекламата не е въпрос на доверие

Запиши числото на едно листче (или в своя айфон, ха-ха), преди да продължиш да четеш и разбереш какво общо има това със стратегическото и творческото мислене, върху които се крепи създаването на ефективни реклами.

Работата на хората в една рекламна агенция е свързана с генерирането на идеи, които да въздействат на други хора да направят нещо – да купят продукт, да изберат един доставчик на услуга пред друг или да променят поведението си по друг начин.

Това налага всеки ден да се поставяме на мястото на хора, които изобщо не изглеждат като нас, нямат нашето образование, не харесват нещата, които ние харесваме, дори да си признаем – не харесват хора като нас.

За да успеем, на помощ идват добре написаният бриф и проучването на навиците и нагласите на потребителите, ако имаме такова. След изчитането им започва вторият най-труден процес (след спазването на сроковете) в работата на рекламистите – влизането в ума на потребителя.

Човешкият ум е странно и сложно нещо, което все още не разбираме напълно, но сме свикнали да му вярваме. Или поне той самият ни казва да му вярваме, докато ни лъже както може. Понякога това ни създава проблеми, още повече, че нашата работа е изцяло творческа, тоест умствена. Колкото и да си мислим, че сме широко скроени, всеки път ставаме жертва на странния начин, по който мозъкът ни функционира.

Тук съвсем накратко ще разгледаме само две особености на ума, установени в социалната психология – когнитивната склонност и ефекта на фалшивия консенсус, за да стигнем до отговора на въпроса за айфоните.

1. Когнитивната склонност да оценяваме външния свят според собствените си разбирания е изключително силна. Всеки от нас създава своя реалност на база на личните си преживявания, в която живее и през чийто филтър пречупва информацията от външния свят. Количеството информация, което идва към нас всеки ден, е твърде голямо. За да се справи, мозъкът се опитва да я опрости максимално и да изглади всички остри ръбове, които иначе биха ни накарали да се замислим. Както казва Чарли Мънгър, дясната ръка на Уорън Бъфет:

The human mind is a lot like the human egg, and the human egg has a shut-off device. When one sperm gets in, it shuts down so the next one can’t get in. The human mind has a big tendency of the same sort.

2. Другият враг на обективното мислене е интуицията. Мозъкът е хитър и се опитва да пести енергия по всякакъв възможен начин. Затова често прибягва до автоматични заключения, стереотипи и интуиция, за да си обяснява какво вижда и какво се случва. Това се казва ефект на фалшивия консенсус – когато си мислим, че нашите мисли и чувства са валидни и се споделят от много повече хора, отколкото реално се споделят и обратното, всяко друго мнение и виждане се определя като необикновено, рядко срещано или дори неуместно.

Тези две особености на мисловния процес много често ни създават проблеми в нашата работа. Отделяме много време, докато успеем да се преборим с личните си впечатления и стигнем до същината на проблема на целевата аудитория и техния начин на мислене.

И понеже най-ефективно се учи чрез правене, а не чрез четене, наскоро реших да повторя експеримент, направен от Ричърд Шотън и описан в книгата му The Choice Factory (страхотна книга за всеки, който се занимава с реклама и маркетинг, според една анкета на BBH избрана за най-полезната книга в света на рекламата). Изпратих на  колегите в The Smarts кратка анкета, в която ги попитах първо имат ли айфон и второ – какъв процент от българите имат айфон според тях.

Макар и не толкова драматично различни, колкото в опита на Шотън, резултатите са показателни. Предположенията и на двете групи бяха повече от два пъти над реалното (16%). Но тези, които имат айфон, предположиха, че като тях са с 20% повече хора, отколкото предположиха тези, които нямат айфон.

Изводът, който съм убеден и колегите ще си направят от експеримента е, че следващия път, когато искат да кажат нещо от името на „хората“, ще имат предвид, че те не са като „хората“ и мозъкът им хич не иска да мисли като „хората“. Винаги е по-добре да попитаме хората и да чуем какво искат да ни кажат. Затова и от началото на 2022 г. към услугите, които The Smarts Group предлага ще се прибави още една, The Family Council – потребителски панел от хора, които познаваме, на които имаме доверие и към които ще се допитваме по всички въпроси и проблеми, които засягат и вълнуват нас и клиентите ни.

КОЛКО СТРУВАМЕ?

Статията е публикувана в сп. BGlobal

Днес от всички страни можете да чуете колко са важни идеите и как те ще останат единствената привилегия на човешкия ум пред роботите и компютрите. “Идеята е всичко”, “Оригиналната идея те прави различен” , “Само силните идеи могат да ви откроят от конкуренцията”. Това са твърденията, с които се сблъскваме навсякъде днес, но всъщност живеем в друга реалност.

Културата на ALL FREE things

Живеем в свят, изобилстващ от идеи. Преситени сме от възможности за творчество и всеки въоръжен с компютър или дори със смартфон може да се нарече творец. Това обезцени доста труда на чисто творческите агенции, призвани да създават оригинални кампании и да открояват продукти и марки. Добрата идея е важна, но оригиналната идея е в голяма криза. Всеки може да създава кампании днес – банки с кадри дават безплатен достъп до своя ресурс, снимка с телефон може да замести скъпа фотосесия, мъдри мисли надничат отвсякъде и са на един search разстояние. Не е нужно да се създават нови неща, когато мрежата изобилства от вдъхновение и лесно можеш да „заемеш“ идеи.

Защо тогава да се плаща за идеи?

В зората на моята кариера в рекламата един клиент, опитвайки се да свали цената за креативната идея, ми каза: „Искаш да платя толкова много за това, че двама младежи са седнали и за няколко часа са сътворили това, като освен това за тях е било удоволствие?!“.

Тогава за пръв път се замислих над това какво всъщност правим ние в рекламните агенции. И този клиент беше прав – ние създаваме точно тази атмосфера, в която млади, нахъсани хора да творят за нашите клиенти, да го правят с прецизност и с удоволствие. Да успяват да презаредят, да се рестартират и да творят отново със същото вдъхновение и сила. Отстрани изглежда, че идеите се раждат много бързо – в един брейнсторминг, някой казва едно изречение, другият го довършва, а в главата на дизайнера се ражда визуалният облик на рекламата. Да, това наистина може да се случи за минути и е истинско удоволствие, но пътят до тези минути на вдъхновение е дълъг и нелек. А и продължението не е лесно. Така родената идея, колкото и да е силна и да има потенциал, всъщност е много крехка на този етап. Предстои ѝ каляване в огън от аргументи ЗА и ПРОТИВ, лутане във възможното и невъзможно изпълнение, между бюджета и крайния срок. Трябва ѝ много вяра от всички и усилие, за да успее да се превърне в работеща кампания.

Пътят на идеята

Идеите не хрумват просто ей така в брейнсторминга. За да се случи една реклама, е нужно клиентът да дойде при нас с ясна задача или поне въпрос, на който ние да търсим отговор. Често в нашата действителност клиентите не знаят точно какво искат да постигнат и работата на агенцията започва още оттук. Помагаме на клиента да избистри своята стратегия и цели, да си създаде правилни очаквания за това какво може да постигне кампанията, да разбере коя е целевата му група и после как да достигне до нея. Все по-често клиентите очакват тези консултации от своите партньорски агенции, а за да го предложат, агенциите следва да имат стратегически подготвени хора с умения за анализ и маркетингови познания. Това е първият етап от подготовката за раждането на добрата идея.

„И там на криейтивите, ако им хрумне нещо яко“…

Това не се случва в добрите агенции. Хрумките са нещо, което е точно обратно на добрата идея. За да се стартира творческата работа в екипа, е нужно клиентът и агенцията да са минали през предходния етап. Да има яснота на кого говорим и защо. Да са стигнали до онези съкровени истини за потребителите, които ще позволят да се докоснат до умовете и сърцата им. Наричаме този процес insight mining – буквално „изкопаване“ на ценните нагласи и пресяването им по важност. Само след тази сериозна подготовка задачата може да стигне до криейтив отдела, само тогава на тях могат да им „хрумнат“ добрите идеи. На този етап е нужно цялото вдъхновение и мотивация на творческия екип да бъдaт концентрирани на едно място. На него отделяме най-много време и старание. Опитваме се да ги вдъхновим по всякакъв начин, често ги караме да изпробват сами продукта, водим ги при целевата им група, караме ги да разговарят активно с нея… Това е етапът, в който от творческия бриф ще се родят идеите.

Немалко от тях ще загинат още при покълването си, едва няколко ще стигнат до представянето пред клиента и тогава те ще трябва да бъдат толкова добре защитени и аргументирани, че да запалят целия отбор и да намерят одобрение за своята реализация. Това е третият етап от подготовката на кампанията – когато клиент и агенция заедно избират и шлифоват печелившата идея. На четвъртия, предпоследен етап на кампанията – реализацията – агенцията трябва да включи допълнителни екипи, с други умения, за да завърши идеята в пълния ѝ блясък – това са продуцентите, които ще организират заснемането на рекламата (ако имаме видеоклип), специалистите по дигитални медии, медия планьорите, експертите по предпечатна подготовка. Всичко това е ресурс, който агенцията или трябва да има в екипа си, или да има необходимите умения и контакти, за да съумее да организира външни партньори, които да активира и организира при необходимост.

Само при добра организация и отлично изпълнение на тези четири етапа можем да стигнем успешно до петия – а именно отчитането на ефективността на дадената кампания.

Всъщност това е, което струваме. Това, за което се плаща на рекламната агенция, не е просто готината хрумка, а възможността да поддържа този кръговрат при висок стандарт и повторяемост. Независимо дали работи за малък, или голям клиент, дали става дума за еднократна кампания, или кампания, която продължава с години, в добрите творчески агенции винаги извървяваме пътя на идеята от край до край. Смисълът на съществуването на този тип агенции е именно в това да създават и да пазят тази творческа атмосфера – един крехък баланс между свободата и напрежението от притискащите срокове, между вдъхновението и строгите изисквания на марката.

Колко лесно е да създадеш и да поддържаш тази атмосфера

Така обрисуваният процес включва работа на около десетина човека от екипа. Може да са повече или по-малко в зависимост от това колко мащабна е кампанията, дали търси оригинална, изцяло нова идея, или стъпва на вече разработена, дали изисква видеопродукция, или е фокусирана по-скоро в дигиталните медии. Не е трудно да се пресметне какъв капацитет и ресурс трябва да притежава една агенция, за да подсигури тези услуги на своите клиенти. Задачата става по-сложна в ерата на липсващите кадри и пандемията, която разбърка изцяло пазара на труда. За нас, които работим на творческия фронт, става още по-предизвикателно да поддържаме и мотивираме качествените хора в бранша, да ги развиваме и да им осигуряваме така нужната атмосфера за вдъхновение. Едновременно с това от нас се очаква и висока маркетингова експертиза и познание за марките, такова, каквото не притежава нито една от новите дигитални агенции.

Спестяване от маркетинга не бива да идва от спестяване от идеите

Все по-неприемливо става занижаването на бюджетите за творческа работа. Тази тенденция започна отдавна, още с масовата миграция към дигиталните медии, където всичко изглеждаше евтино и достъпно. Редица клиенти решиха, че могат да се справят сами, или да наемат дигитални агенции, които много добре познават каналите и тяхната ефективност. Това, разбира се, сработи за първите, които дръзнаха да го направят. Големите рекламодатели започнаха да развиват собствен ресурс, който да се занимава с дигиталния маркетинг и социалните мрежи – евтино и ефективно решение, даващо пълен контрол на компанията. Това иззе някои от функциите на агенциите и привлече част от хората им към маркетинг отделите.

Специализираните дигитални агенции също обещаваха бързина и ефективност, точно таргетиране и тясно познаване на каналите. Това допълнително обезцени труда на креативните агенции и ги принуди да работят много по-евтино за дигиталните канали, или да се откажат от предлагането на тези услуги. Всичко това доведе до разпарчетосване на посланията и размиване на идентичността на някои брандове. Едни и същи марки започнаха сякаш да говорят на различни езици в традиционните и онлайн медиите.

Мейнстрийм рекламирането в дигиталното пространство доведе и до неотличимост и липса на оригиналност. Дигиталните медии са достъпни за всеки и пренаситени с реклами. Затова, ако за една марка е важно да се отличи – отново ѝ е нужна Голямата идея. Както вече стана ясно, тази голяма идея не може да е просто една хрумка или спорадично попадение.

Другият проблем, който започнаха да изпитват рекламодателите с вътрешния си творчески ресурс и специализираните дигитални агенции, бе това, че за тях всъщност не е лесно да ръководят креативни екипи. Структури, създадени с цел ефективност и продажби, трудно разбират и задържат творчески личности, още повече че последните търсят сродни души, искат развитие и изява. Ето защо креативните функции започнаха отново да се връщат към рекламните агенции. Малко обезценени, но може би още по-ценени днес.

Тези, които са опитали да ръководят творчески процес, осъзнават сложността на задачата. Знаят колко трудно е привличането и задържането на добрите таланти. Знаят вече, че на добрата идея, дори и да хрумне на някого, й е нужен голям отбор, за да види бял свят в пълен блясък. Точно затова нейното обезценяване трябва да спре. Все още едно сериозно мнозинство от клиентите се съгласяват безропотно да заплатят високите цени на телевизионното излъчване, но за сметка на това оспорват бюджетите за криейтив и обслужване. За да го кажем в цифри – склонни са да изхарчат стотици хиляди за излъчване на една кампания, но могат да влязат в остри преговори за намаляване на няколко хиляди от бюджета на творческите агенции.

Реално цените на творческия продукт от години са в низходящ тренд независимо от факта, че всички други вървят нагоре. Това доведе до крах на много от добрите рекламни агенции или до свиване на творческите отдели. Задълбочена от пандемията, тази тенденция доведе до силното свиване на творческия рекламен пазар и днес има все по-малко работещи рекламни агенции. Стигна се до ситуация, в която вече не само рекламодателите оценяват агенциите, с които биха искали да работят, но и добрите агенции също оценяват потенциалните си клиенти. Все по-често ще чуете творчески агенции да отказват да участват в рекламни конкурси, които не са заплатени. Все по-често рекламодателите ще трябва предварително да отговорят на въпроса колко дългосрочно партньорство предвиждат с агенцията, която търсят, ще им се наложи предварително да обмислят и да заявят бюджета, който имат за творческа работа, ще трябва да предвиждат и неговото увеличение.

Добрите идеи си струват и ще стават все по-важни с бума на дигиталните медии. Не бива да забравяме, че това е само още един медиен канал за достигане до аудиторията, а тя е същата тази, към която винаги сме се стремили – жива, активна, реагираща на добрите истории, емоциите и общочовешките неща. За създаването на всичко това винаги ще ни е нужна Голямата идея, идеята, която докосва, вдъхновява и вълнува. B

– – –

Гергана Иванова е основател и партньор на комуникационната група The Smarts, в която влизат творческата агенция The Smarts, медия агенция IQMedia, пиар агенция „Параграф 42” и продуцентското студио Shoot!. Има над 20 години опит в българската комуникационна индустрия. Кариерата ѝ започва от началните нива на отдела за връзки с клиенти и се развива до управленски пост в голяма международна агенция. През 2008 г. заедно със своя колега Радо Бимбалов основават The Smarts. Сред клиентите на групата са редица големи български и чужди рекламодатели и техните марки, сред които Unicredit Bulbank, Billa България, ИКЕА, Nestle, „Градус”, OLX, Electrolux, „Димитър Маджаров”, „Софармаси” и много други. Завършила е английската езикова гимназия в гр. Бургас и Историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски“.